Два дни остават до референдума в Македония, на който жителите ѝ трябва да се произнесат подкрепят ли евроатлантическата интеграция на страната чрез промяна на името. 48 часа преди допитването обществото и политиците все още са разделени в очакванията си за това какъв би могъл да бъде крайният резултат. Макар референдумът да е с консултативен характер, след него ще има яснота в каква посока биха могли да тръгнат предстоящите в парламента на Македония разговори по готвените конституционни промени, необходими за изпълнението на условието за смяна на името. С това предложение се върви и към решаването на дългогодишния спор между Атина и Скопие за името Македония.
Агитационната кампания вече приключи, а от тази нощ тече времето за размисъл, в което жителите на страната трябва да преценят как да гласуват в неделя. На 30 септември хората са призовани да се произнесат подкрепят ли евроатлантическата интеграция на държавата и промяна в името. Именно преименуването в Северна Македония е един от големите залози на допитването.
Много бяха мненията за и против сключването на договора между премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас в Преспа, който регламентира бъдещето на двустранните отношения и темата за решаването на спора за името. Договорът е яростно критикуван и в Гърция и Македония, но е определян от премиера Зоран Заев по време на срещите му с гласоподаватели преди референдума като необходимост за страната: „Този договор гарантира перспектива, приятелство и европейско бъдеще.“
За политическата смелост на управляващите в Македония в опита им да решат спора с Гърция избираше да говори в посланията си председателят на македонския парламент Талат Джафери: „Смелостта да бъде направен компромис е границата, която разделя политиците на такива, които още живеят с митове и легенди, и на такива, които се борят за европейската кауза.“
Опозицията в лицето на партията ВМРО-ДПМНЕ и лидера ѝ Християн Мицкоски не спести критиките си по отношение на договора. Макар според тях той да предава националните интереси, от партията се въздържаха от директен призив за бойкот на референдума и призоваха гражданите да решат сами как да гласуват. „Властите ще кажат, че трябва да бъде направена крачка напред, но същевременно трябва да се знае, че пред нас като държава има бездна, наречена договор за промяна на името на Република Македония“, подчерта Мицкоски.
И докато политиците спореха за това полезен или вреден е договорът между Македония и Гърция, започна и кампанията за референдума, водена от управляващите, без участието на опозицията. За сметка на това социалните мрежи се превърнаха в поле за агитация, където бяха огласени послания „за“ и „против“ евроатлантическата интеграция на Македония. Социалните мрежи обаче крият и друг риск, смята бившият македонски премиер професор Владо Бучковски:
„В социалните мрежи има и силно влияние извън Македония. За това говореше и генералният секретар на НАТО – Йенс Столтенберг – че НАТО има информация, че Русия, ползвайки новите методи на фалшивите новини, ще се опита да повлияе на уязвимите групи. А това както в България, така и в Македония, са предимно младите. Много по-силно сега е влиянието на социалните мрежи от това на която и да е медия. Това създава една напрегната атмосфера в страната.“
Кампанията премина и през друга критика – за формулировката на въпроса. Много бяха мненията, че сред гласуващите ще настъпи объркване от включването в един въпрос на темите за евроатлантическата интеграция и промяната на името на страната. Журналистът от Скопие Александър Дамовски коментира, че това е „тактиката на властта, да отклони вниманието от въпроса с промяната на името и от последиците от това – какво ще означава то за новото ежедневие на македонския гражданин“.
Освен с критиките кампанията ще се запомни и със значителното присъствие на редица високопоставени европейски и американски представители, посетили Скопие само за две седмици. Това е силен знак, който говори за авторитета на страната, но може да помогне и за резултата от допитването, смята проф.Владо Бучковски: „Вниманието на международната общност би трябвало да окуражи хората, които все още не са решили как ще гласуват, да отидат и да дадат своя глас.“
Според евродепутата от Европейската народна партия Андрей Ковачев предстоящото допитване е от изключителна важност не само за Македония, но и за целия регион:
„Аз смятам, че трябва да мотивираме гражданите на Македония да отидат на този референдум и да гласуват за своето бъдеще. И отново задавам въпроса, ако референдумът се бойкотира – каква е перспективата пред Република Македония? Смятам, че тя не е добра и може да въвлече региона в още по-сериозна криза.“
Два дни преди провеждането на референдума анализатори не се наемат с категорични прогнози какъв би бил резултатът. Положителен изход обаче не изключва балканистът от БТА и познавач на процесите в Македония Райна Асенова. „Лично аз очаквам, че мнозинството граждани ще отговорят с „Да“ на референдума. Смятам, че отговорите с „Не“ ще бъдат много малко“, прогнозира журналистът.
С провеждането на консултативния референдум процесът по предстоящите промени в Конституцията, необходими за промяна на името, няма да спре. Предстои важен дебат в парламента по този въпрос, обяснява още Асенова: „Това, което е по-сложно, е, че следва ратификацията в парламента на този договор. Процедурата изисква мнозинство от две трети, но лидерът на опозицията Християн Мицкоски каза, че ще се съобрази с народната воля, ако мнозинството граждани гласуват „За“ и няма как да не подкрепи в парламента този договор.“
Райна Асенова е оптимист и за бъдещите дебати по темата в Гърция, където също има политическо напрежение, най-вече от опозицията по отношение на договора с Македония.
„В Гърция няма да има референдум. След като минат всички процедури в Македония, същият документ трябва да влезе в гръцкия парламент и той трябва да бъде ратифициран. Само че по-малкият партньор в управляващата коалиция в Гърция – „Независими гърци“ и лидерът им Панос Каменос, казаха, че няма да участват в правителство, което ще внесе този договор в парламента. Въпреки всичко, като се има предвид, че догодина в Гърция предстоят избори и голяма част от гръцката общественост е против договора, може да се очаква някакъв проблем.“
Че до референдум в Гърция по този въпрос няма да се стигне, смята и социологът от Атинския университет – проф. Георгиос Плиос:
„Не смятам,че е реално да има референдум по въпрос от външната политика на страната“.
Какво ще решат жителите на Македония, ще стане ясно вечерта на 30 септември. Допитването ще бъде проследено от рекорден брой наблюдатели – над 11 хиляди от Македония и 493 от международни организации.