– Г-н Маринов, как се чувствате вече като политик, а не като част от професионалното ръководство на МВР?
– Аз още не се чувствам като политик, защото мина много малко време от раздялата ми с професионалната дейност. Продължавам да си работя това, което ме е касаело и като главен секретар, защото министъра трябва да е запознат с всичко, което се случва в страната, да се занимава и с обезпечаване основната дейност на министерството-опазване на обществения ред. В течение съм както за оперативната обстановка, така и за управлението на МВР от политическия кабинет.
– Първата критика към вас дойде от президента. Очаквахте ли го?
– Няма да коментирам изявленията на президента. В нашата работа сме се научили да очакваме абсолютно всичко и винаги се подготвяме за най-лошото, за да се справим във всяка ситуация. Така че няма неочаквани неща за мен, но пак да подчертая-нито ще коментирам, нито имам право да коментирам изявленията на президента. Продължаваме да си вършим работата, а смятам, че тя е добра. Имаме подобрение по основни показатели, свързани с формиране нивото на престъпност в страната. Продължаваме с акцента върху насищане на малките населени места с полицейско присъствие. Знаете, че бяха формирани мобилни групи, а дирекция Жандармерия е укрепена с допълнително ресурс-общо около 1200 полицаи вече работят на терен. Разпределени са на цялата територия на страната. Ще работя в посока повишаване на мобилността на жандармерийските звена, а сега предстои да им бъдат раздадени автомобили, по европейска програма, както и на Гранична полиция и това именно ще подобри работата в малките населени места. Другият ми приоритет е пътната безопасност.
– Синдикатите не ви дадоха 100 дни толеранс, защото сте от системата. Това притеснява ли ви или ви амбицира още повече?
– Не ме притеснява. Аз и не очаквам 100 дни толеранс. Той се дава на ново правителство, нашето не е ново. Аз съм човек от структурата и влизам на скорост.
– Синдикатите ви приеха спокойно, полицаите на терен ви одобряват. Още при номинацията обаче ви заляха буквално с помия и фалшиви новини. Кой го е страх толкова от вас?
– Обществото стана свидетел на редица операции, които засягат сериозни структури и сериозен контингент. Естествено те никога не стоят без да действат. Който работи, може да чуете всичко за него.
– Защо според вас премиерът избра вас за министър?
– Това е негово решение.
– А как ви предложи да станете министър?
– В разговор.
– Вие мислихте ли дълго преди да отговорите?
– Естествено, че мислих, тъй като това за мен е сериозно предизвикателство и сами казахте, че очакванията на колегите, с които съм работил, са по-високи, тъй като съм бил един от тях, а и продължавам да съм такъв в мислите си. Това ме притеснява – свръхочакванията и дали ще отговоря на тях. Но ми дава увереност опита който имам и екипа, с който съм работил до момента. В края на краищата, политическото ръководство трябва да стъпи на добър професионален екип.
– Като казахте екип-ясно е, че ще спазите закона и ще обсъдите кандидатурата на новия главен секретар с премиера, ще съгласувате с президента. Но лично вие, на кой бихте се доверили за този пост, имате ли си фаворит?
– Затруднен съм, тъй като са повече от 4-ма хората, които смятам, че могат да се справят.
– Но постът е само един, така че?
– Така е, но лично за себе си още преценявам всички плюсове и минуси. Ще предложа кандидатура на премира, когато е възможно, и ще продължим по процедурата.
– Какво ще натежи най-много при избора?
– Професионалните качества са ясни, те са задължителни. Ще търся такъв човек, който да умее да работи в екип и да консолидира около себе си всички главни директори, да намира начин как да координира техните действия, да организира добре работата и да е комуникативен и по отношение на останалите институции. Смятам, че това е изключително важно.
– Хейтъри постоянно заливат Фейсбук с твърдения, че нямате опит в разкриване на тежки криминални престъпления, тъй като голяма част от стажа ви е в охранителна полиция. Как ще коментирате?
– Преди да стана директор на СДВР не съм работил по тежки криминални престъпления, но съм работил полицейска работа, която е свързана с разкриването им. Тежките криминални престъпления не се разкриват само от един-двама оперативни работници, всичко е свързано с цялостна организация на работата. Ще го кажа просто – не всеки добър футболист, става добър треньор. Смятам, че трябва да имаш организационни, делови качества, които да те направят ръководител.
– Колко време работихте по аферите на бившите сватове Стайкови и Арабаджиеви преди да се пристъпи към операциите?
– Няма да ви кажа, за да не се разкриват определени доказателства. Това е работа не само на МВР, но и на прокуратурата, тъй като всичко, което ние правим трябва да е съобразено с Наказателния кодекс и НПК. МВР само по себе си не може да свърши тази работа, прокуратурата е водеща. Това е екипна работа.
-Кои са най-големите проблеми на полицаите, които работят на улицата и как ще ги решите?
– Трябва да започнем от материално техническата база, която за полицаите които работят в сгради е оборудването, а за колегите на терен-екипировката, униформата и транспортните средства. Това са натрупани проблеми, които не могат да се решат дори в рамките на едно управление. Вече е започната работа. Например знаете, че дълги години не бяха изплащани парите за униформи. Сега те вече са изплатени. В процес е и снабдяване със зимни униформи. Правим всичко възможно да бъдат осигурени, но се сблъскваме с неща, които не зависят от нас. Знаете възможностите за обжалване на обществените поръчки. В крайна сметка, за мен е важно да се изберат качествени униформи. Когато полицая е оборудван и сигурен за собствената си безопасност, тогава може да гарантира и сигурността на гражданите. Естествено, ще работя и в подобряване на отношенията граждани-полицаи.
– Как, като знаете, че много хора са загубили доверие в полицията?
– Доверието е взаимно, а полицаите трябва и да се обучават. Това е процес, който не спира с постъпване на работа, трябва да е и по време на преминаване на службата. Второ-трябва да се работи в посока на това гражданите да разберат, че когато полицай издава разпореждане, са длъжни да го изпълняват, а не да питат „Защо“, „Не може ли за мен да не важи“. Това в големите държави го няма.
– Неведнъж сте казвали, че много се ядосвате на служители, които чакат да стане 17,30 ч и да счупят изходите на МВР, за да си тръгнат. Това е манталитет, как ще го промените?
– Това трябва да стане с усилията на всички ръководители по всички нива. Важно е отгоре какво темпо се задава. Аз съм работил в структури, в които реално не съм имал работно време. Ръководил съм така и като главен секретар. Мога да ви кажа, че включително и тази нощ (б.р.вчера) съм водил разговори с директора на Стара Загора от 3 ч. след полунощ за взривения банкомат.
– Имало ли е случай някой да не ви вдигне посред нощ и после какво се случва?
– Съвсем нормално е човек през нощта да спи, но когато е неотложно, винаги намираме начини да се свържем.
– Вече като политик-с какво сте склонен да правите компромис в работата и с какво не?
– Не съм склонен да правя компромис с истината, защото, когато човек се придържа към нея, няма как да сгреши, дори в момента да не се оцени както трябва. Няма да правя компромис и с това служител да е безразличен към сигналите на хората, както и да няма адекватна реакция при опасни ситуации. Ще взисквам, а случаите които са критични, ще контролирам лично. Оборотите ще са високи.
– Това сигурно ще прозвучи като заплаха към някои, които не са свикнали да работят толкова?
– Не, това не е заплаха. Не виждам заплаха в това, че ще накарам някой да работи.
– Какви бяха първите думи на семейството ви, след като разбраха, че ще ставате министър след 28 г. в МВР?
– Всичко се случи толкова бързо, че…Те обаче са свикнали. Винаги са ме подкрепяли и продължават да го правят. Казаха ми, че това за тях е важно, гордеят се и ще направят всичко възможно да са ми опора.
-По време на церемонията по встъпване в длъжност се развълнувахте много, щяхте да се разплачете. Какво ви накара да сте толкова емоционален, че чак колегите ви бяха втрещени, защото никога не са ви виждали така?
– Кое може да ме накара да се развълнувам толкова ли, ами нещо, което ми е в сърцето. През целия ми съзнателен живот съм бил полицай. Напускането на такава служба винаги носи след себе си някакви емоции, а и в този момент си направих бърза ретроспекция колко съм лишил децата и семейството от присъствието си. Това е емоция, която в един момент избива. Колкото и на външен вид да изглеждам спокоен и уверен в действията си, всеки носи емоция, която не може да потисне, когато е дълбока и истинска.
Едно интервю на Виктория ПЕНКОВА, „Телеграф“
