„Музиката за мен винаги е била пътешествие в непознати места, които аз, виждайки ги, след това разказвам на другите за тях. Винаги е било важно за мен да усетя доколко съм успял да направя това разбираемо за хората, да го разкажа така, че да ги докосна, да го усетят“. Това сподели в „Нощен Хоризонт“ Любо Малковски, певец, китарист, композитор и автор на текстове за песни, част от култовите в края на 80-те и началото на 90-те групи „Ера“ и „Ер малък“.
Любо Малковски е една светла личност от мрачния преход, който често ни питаше от сцената: „Живи ли сте?“. Той е легенда на родната музика за хиляди почитатели, водач и идеолог на рок вълната от онова време. Поет музикант, от онзи вид рядка порода хора, които имат двойна енергия и сила на духа да правят това, което изповядват, но и които вероятно по-бързо похабяват себе си с времето. А ако се обрекат на идея, то това е докрай. Поетите музиканти следват убежденията си без излишен шум, нещо като монаси пазители, но някъде тук, между нас, а не зад стените на обител. Любо Малковски не е търгувал с изкуството си, не е правил компромиси с идеите си, а ключът към тях той е оставил в своите песни, текстовете на които са химни за тези със сетива да ги чуят и разберат, а казаното в песните е валидно и до днес.
„Винаги съм реагирал на нещата около мен, а това ме подтиква да направя нещо. /…/ Въпросът не е в проблемите. Тях винаги ги има, един ден са едни, а друг ден – други. Въпросът е как ние реагираме на тях. И всъщност само жертви ли сме ние на обстоятелствата, или можем да направим нещо по тоя въпрос?! Всеки човек вътре в себе си ги преживява тези неща и това определя нашите мисли и решения. Това ми е била и идеята – да го знаем това нещо. И вече, знаейки го, да живеем по-активно с него. Като разумно същество човекът би трябвало да бъде по-активен“, смята Малковски.
„Ние си мислим, че променяме света, но също така той променя нас. Но понеже е процес, дълъг и бавен, забелязваме по-късно как нещата са ни променили. Каквото и да правим, всяко нещо ни променя. /…/ Да скъса с фалшивите вярвания, да бъде честен, открит, с дълбоко разбиране за нещата – това е пътят на всеки човек, но това не е еднократно действие, а процес, който продължава цял живот. Човек трябва да си дава сметка, че има свои илюзии, от които трябва да се освобождава, трябва да търси истината. Не вярвам в кампанийните идеи, това не е начинът, по който можем да променим нещо. Трябва да имаме дълготрайна нагласа към нещата“, споделя Любо Малковски.
„Важно е на какво вярваш. Вярата е голяма сила, тя те води някъде, въпросът е накъде. Не е достатъчна само вярата, но трябва и разум. Вярата е нещо различно от нашата логика. Нещо, което е друго, трудно можем да го осмислим, но въпреки това то е вярно. /…/ Нещата, които ни крепят и от които зависи това да вървим добре, това са вярата и разумът“.
Днес Любо Малковски продължава да пише текстове, има песни за още един албум на „Ер малък“, защото, както сам казва – „винаги имам планове, зависи доколко обстоятелствата ще позволят те да бъдат реализирани“. Той ще излезе на сцена в края на ноември на концерта на прогресив метъл групата „Ювиги“, които изпълняват негови песни.
„Има за какво да се пише. /…/ Винаги има неща, които трябва да променяме. Едва ли можем да кажем, че животът ни е това, което би трябвало да бъде“.
От няколко години Любо Малковски се занимава с църковна музика, до която стига, търсейки корените на това, което винаги е правил.
„Музиката е част от мен. Исках да разбера откъде идва тази музика, на какво сме наследници. Търсенето на корените на това нещо ме доведе до църковната музика, от която всъщност излиза цялата съвременна музика. Когато започнах по-отблизо да се занимавам с това, интересът ми постепенно се разпали и ми става все по-интересно“.
Според Любо Малковски музиката днес до голяма степен е силно комерсиализирана, което дори се смята за положителен белег, „но това, че нещо има комерсиален успех, не означава, че е хубаво. Няма неща, които да изпъкват, нещата са плоски“.
За това колко е важно да пееш на родния си език, той казва:
„Това е моят роден език, за мен е важно да говоря на него. И на хората, на които им е роден език, да си говорим на него. За мен това е също такова съкровено нещо, както и любовта. /…/ Целият ни живот е любов в края на краищата. За любовта е необходима саможертва, човек да е готов да даде нещо от себе си за другия. /…/ Ние сме създадени да обичаме, това е животът. Това, че ние самите бягаме от това и често се забутваме в други посоки, е резултат от нашето мислене и обърканост. Ние за това сме създадени, за любов сме създадени всъщност“.
Интервюто на Виктор Димитров с Любо Малковски можете да чуете в звуковия файл.