Слушателите на БНР добре познават приятния глас на Теодор Черешев от неговите репортажи – увлекателни, информационно наситени и с деликатна доза хумор, представящи ни спортни събития в България и по света. Решихме да го поразпитаме и да научим от първа ръка някои от тайните на добрата спортна журналистика, принципите и предизвикателствата, свързани с тази толкова привлекателна професия.
Оказва се, че не Теодор Черешев избира спортната журналистика, а тя избира него. Всичко става случайно. След преддипломен стаж в централния през онези години вестник „Работническо дело“, по време на който Черешев се занимава с графичното оформление на вестника, го канят като практикант за 2 години в спортната редакция на изданието. И той приема.
Любопитното беше, че започнах работа на 15 юли 1980 г., а на другия ден започна олимпиадата в Москва. Така бях хвърлен в дълбокото. Беше сформиран специален олимпийски екип. Цялата последна страница на вестника беше посветена на олимпиадата. Работата беше много, но така свикнах с най-трудните неща, си спомня Теодор Черешев.
Работата като спортен журналист го увлича с това, че в спорта нищо не се повтаря – всяка среща е различна, и дава възможност за контакт с всякакви хора от най-различни спортове. Освен това по време на командировките можеш да видиш целия свят! Наистина, той вижда със собствените си очи множество страни от Австралия до Канада и от Китай до Аржентина, и най-важното: отразява 9 олимпиади – 6 летни и 3 зимни.
Една от особено вълнуващите му срещи се случва на олимпиадата в Атланта през 1996 г., когато в някаква зала намира седнал великия боксьор Мохамед Али, вече страдащ от Паркинсон, успява да обмени с него няколко думи и да получи автограф. Но с професията на спортния журналист са свързани и редица предизвикателства. Например, като това да боравиш в безкрайни бази данни за минали победи и поражения в различни спортни сфери. Или стреса на големи събития да влизаш от една спортна среща в друга, коментирайки ту двубой на тепиха, ту спринтьорска надпревара. Как се справя човек с такова предизвикателство?
Да ти кажа, нямаш време да мислиш. Примерно на олимпиадата в Рио де Жанейро бях сам, нещо, което не се беше случвало дотогава в националното радио. Действително, бил съм на по четири състезания на ден в различни краища на града – на лека атлетика, оттам на художествена гимнастика, борба, бокс. Но всички трудности, умора, притеснения се забравят с емоциите, които изживяваш, когато българин спечели титла. Гордостта е изключителна, когато видиш това на живо.
Теодор Черешев става част от БНР през 1997 г., стъпвайки върху ценния професионален опит, натрупан от работата в различни вестници. Повечето хора свързват спортните събития с цветистия език на спортните журналисти. Ако обаче попитате Теодор Черешев, как се постига този език – даденост ли е или се култивира, неговият отговор ще ви изненада:
Цветист език може да означава много. Аз твърдя, че винаги трябва да се говори на правилен български език. Е, понякога се прокрадва нещо от жаргона. Много хора разчитат да импровизират с говора. Но аз винаги съм казвал, че, дали ще работиш в радио или телевизия, е хубаво първо да започнеш от вестник, за да се научиш най-напред правилно да пишеш, а след това да можеш правилно написаното да го предадеш добре чрез гласа си на слушателя, категоричен е Теодор.
Нерядко, вместо да обединява с красивите моменти, спортът разделя публиката с нейните пристрастия. До каква степен обаче един спортен журналист може да си позволи да бъде пристрастен?
Аз никога не съм бил пристрастен. Единствено, разбира се, съм за всеки от българските отбори, когато играят в големи турнири. За запалянковщината мога да кажа следното. Навремето като ученик и студент бях от „Левски“. Когато започнах работа във вестника, трябваше да ходя на мачове на различни отбори. Тогава видях, че и едните, и другите са еднакви – хора, които се борят за победа, и ми стана толкова спокойно! Дали едните ще бият с 5:0, или другите ще паднат с 10, за мен вече нямаше никакво значение. И до ден днешен не изпитвам привързаност към който и да е отбор, споделя Теодор Черешев.
И още една азбучна истина, която помага на журналиста да прикове вниманието на слушателите към спортните новини, дори ако те изобщо не се интересуват от спорт:
Трябва да се стараеш това, което предаваш на слушателя, да го предадеш интересно, колкото и да е скучно. Има случаи, когато дадено състезание върви изключително скучно и се чудиш какво да кажеш. Навремето един колега от вестник „Народен спорт“ Васил Крумов, който не отговаряше пряко за футбола, по някаква причина беше изпратен да отразява подобен футболен мач. На другия ден във вестника излезе заглавието „Еди-кой си и еди-кой си – 0:0“. И отдолу: „За един мач, в който не се случи нищо, няма какво да се напише“. Гениален коментар! Той обаче става за вестник, но за пряко предаване по радиото – няма как.
Снимки: личен архив