„Портретът на Словакия в Европа“ – така се нарича изложбата, в която фотографи от Словакия представят по невербален начин словаците и техните ценности. Как се самоопределят в рамките на Европа преди и сега, какви неща ги вълнуват, какви са спомените от прехода, различните поколения и възгледи, сблъсъци и промени?
Екзистeнциална идентичност, семейни ценности, самота, женска красота, протест, военни спомени, съпротива, геополитика, влияние, хумор, сатира и гротеска са много от темите, които долавяме от фотографиите на деветимата словашки артисти, обединени под името „Портретът на Словакия в Европа“.
„Фотографията в България и в Словакия си имат своето запазено място и за мен е чест да представя едни от най-добрите фотографи на Словакия и тяхното изкуство. Изкуството се възприема като такова, когато посетителите започнат да наблюдават и да възприемат предметите или артефактите със собствените си очи. Да се надяваме, че словашкото изкуство ще попадне в полезрението на по-голяма аудитория“, каза при откриването на изложбата посланикът на Словакия у нас Мануел Корчек.
Кураторът на изложбата Бранислав Щепанек разкрива защо е избрал точно тези деветима фотографи от Словакия, както и за идеята и темата на изложбата:
„Знаете ли, когато започнах да мисля за заглавието и да избирам какви фотоси да представя, си дадох сметка, че знам много малко за България. Когато бях на 6 години, с автобус посетихме България – 30 часа път до Черно море и обратно. По онова време повечето словаци често го правеха. А ето, че днес ние вече сме част от Европейското семейство. И като словаци ние участваме не само в политиките, но и се опитваме да засилим нашето присъствие в културното пространство. А заглавието е една метафора на всичко това, което се случва днес, след Берлинската стена, след отделянето на Словакия и влизането в ЕС, но акцентираме повече на културните особености“.
Фотографът Борис Немет е по-скоро повлиян от смесицата на автентичното и новото, на традициите и на чуждото, което неминуемо се случва при влизането на Словакия в Европейското семейство. Той е бил вече 12 пъти в България. Спомените му са от детските години, където прекарва лятото със семейството си. А в София е за първи път.
„Снимките са като репортаж от важни моменти, например протестите. Успях да събера различни снимки и реших да направя репортажна фотография. Наблегнах по скоро на метафоричната страна и дори използвах снимки от вестници за целта. След 1989 година пътувах из много страни и долових колко различна е Европа от тази, която познавах като дете. Например аз живеех близо до границата с Австрия и по времето на социализма не можехме да видим гледки, изпълнени с цветове. При нас тогава всичко беше сиво, мрачно. А след като пресичахме границата, изведнъж се откриваше красива и шарена гледка. Спомням си по онова време дори беше написано „Словаци не крадете!“, което естествено ни шокираше. А сега преди две години пак посетих едно съседно австрийско селце и там беше написано: „Словаци, не хвърляйте боклука си тук!“ и отново написано на словашки език. Разбирате ли, ние сме част от Европа, но тази стигма продължава. Да, много от нас емигрираха, а сега в страната има големи промени. Въпреки това начинът на мислене още не е напълно променен. А за да избера снимките за тази изложба, се съветвах с много хора. Трудно е човек сам да направи избор. Чрез снимките ние говорим, разказваме истории. Важна е ролята на фотографа, но и тази на другите, които участват в подбора. Но накратко, в моята фотография показвам Словакия, която съм запечатвал и непрекъснато се стремя да покажа как тя се развива през годините. А при пътуването из Европа има различни хора, различна архитектура, но навсякъде се усещат общите ни европейски корени“.
Изложбата може да бъде посетена до 10 октомври.
Още за изложбата чуйте от репортажа на Славена Илиева.
