Защото е студено, Господи, защото е студено…
Защото плачат ветровете във скута бял на февруари.
Защото времето отлита, защото между теб и мене
е само тишина и зима… Нататък – здрачът се повтаря.
Защото в пустите градини следите ни са заличени…
Защото си подминал всяка сълза, която съм посяла.
Защото страшно съм ранена…Защото всичките значения
на светлината тънат бавно в молитвата ми отмаляла…
Защото е за мен вретището, а всички радости са чужди…
И затова по пътя тъмен и хлъзгав – ти бъди до мене!
До мен – тъй дълго необичана, тъй дълго – никому ненужна…
Защото е студено, Господи!… Защото е студено…
Това е едноименното стихотворение от единайсетата поетична книга на Валентина Радинска. Любовните й стихове носят мощни, завладяващи трагически послания – нещо, което я прави трудна за подражание- отбелязва литературният критик Иван Гранитски. А редакторът на книгата Николай Милчев допълва: „Защото е студено” на Валентина Радинска е пътуване между крайните точки, търсене на опори, които определят човека като чувстващо, трагично и възвишено същество.
Поетесата гостува на „Артефир”.