Властите в Анкара намалиха рязко прогнозите за растежа на турската икономика през 2018-а и 2019-а година в дългоочакваното представяне на тяхната средносрочна икономическа програма, идващо на фона на дълбока валутна криза при която лирата се обезцени спрямо долара с около 40% в рамките на настоящата година.
Според представените от финансовия министър Берат Албайрак данни, цитирани от Ройтерс, БВП на Турция се очаква да нарасне с 3,8% през тази и с 2,3% през следващата година, като това представлява солидна низходяща ревизия от предходни прогнози за солидна икономическа експанзия от 5,5 на сто през всяка една от двете години. За 2020-а година се очаква растеж от 3,5 на сто.
„За сега ще станем свидетели на постепенно увеличаване на растежа. Нашата основна цел е да постигнем икономически растеж от 5% от 2021-а година нататък“, заяви Албайрак. „Ще реализираме необходимите политики и мерки, за да гарантираме, че икономическите трудности ще бъдат преодолени. Ние сме наясно със силните и слабите страни на икономиката“.
В средносрочната правителствена програма се залага нарастване на инфлацията до 20,8% през тази година, преди тя да се понижи до 15,9% догодина и до 9,8% през 2020-а година. В същото време се очаква нивото на безработица да нарасне до 11,3% през тази и до 12,1% през 2019-а година, преди да се понижи до 11,9% през 2020-а година.
Берат Албайрак заяви, че властите в страната ще дадат приоритет на инвестициите във фармацевтичното, енергийното и нефтохимическото производство, за да се намали дефицита по текущата сметка, като се очаква той да спадне от 4,7% от БВП през 2018-а година до 2,6% през 2021-а година.
Той отбеляза, че Турция ще прекрати всички инвестиционни проекти за които тръжната процедура не е приключила. Според него Анкара ще преразгледа своите схеми за социално осигуряване и ще преструктурира инициативната схема за стимули на износа.
Представяйки средносрочната икономическа програма, Берат Албайрак каза, че правителството очаква да спести 60 млрд. турски лири (около 9,6 млрд. долара) през 2019-а година и че няма да има по-нататъшно преструктуриране на данъчните и на другите правителствени сметки.
Финансовият министър посочи, че износът на Турция през 2018-а година ще бъде размер на 170 млрд. долара и постепенно ще нарасне до 204,4 млрд. долара до 2021-а година. В същото време вносът се очаква да достигне 236 млрд. долара през настоящата година, след което да нарасне до 244 млрд. долара през 2019-а година. По този начин търговският дефицит на страната ще бъде в размер на 66 млрд. долара в края на 2018-а година и от 62 млрд. долара в края на следващата година.
Според правителствения документ, представен от финансовия министър, Турция ще направи лихвени плащания (за обслужване на задължения) за 66,4 млрд. турски лири (около 12,2 млрд. щатски долара) през 2018-а и за 117,3 млрд. лири през 2019-а година.
Като част от новата програма, Турция ще преструктурира „текущия кредитен дълг“, посочи Албайрак, но без да влиза в детайли. Ще бъде преструктурирана и Банката за недвижими имоти на Турция.
Турската лира поскъпна за кратко спрямо долара и еврото в очакване на средносрочната правителствена икономическа програма, след което се оказа под известен нов натиск от продажби на фона на рязко занижените прогнози за растежа на турската икономика.
Щатският долар поскъпва с 0,85 към 6,3000 турски лири, а еврото – с около 1% към 7,3800 лири, след като по-рано през деня те се понижиха до дъна за настоящата седмица, съответно от 6,1230 и от 7,1750 турски лири.