Балетът като отделно представление се появява в дворовете на италианските благородници през XV век. През първата половина на XVI в. Катерина от италианското благородническо семейство Медичи е дадена за жена на френския крал Анри ІІ. Тя не само пренася италианското танцово забавление във Франция, но и започва да го използва, за да показва колко богата и силна е страната, която управлява, и колко е хубаво да има мир, ред и разбирателство между католиците и протестантите във Франция.
Костюмите в придворните балети били шарени, украсени с много пера и паети, често изобразявали герои от древногръцката и древноримската митология. Такива дрехи, разбира се, не позволявали на танцьорите да се движат бързо. Може би точно затова, един от първите придворни балети, „Смешните танци на кралицата“, замислен от Катерина Медичи и поставен от Балтазар дьо Бьонжул, продължил цели 5 часа – от 10 вечерта до 3 през нощта. Главни изпълнители били 24 придворни – 12 дами и 12 кавалери. Те образували геометрични фигури, като следвали очертанията, предварително направени на пода. Така фигурите плавно преливали една в друга.
Слушайте поредния епизод на „История на изкуството за деца“, на 20 септември от 17 часа, в „Радиоенциклопедия“.
