През сезон 2018/2019 г. Виенската опера отбелязва 150-годишен юбилей. Паметната дата е 25 май 1869 г., когато със спектакъл на “Дон Жуан“ от Моцарт официално е открита новопостроената сграда на Ринга в центъра на Виена, наречена тогава Дворцова опера. Тя е проектирана в стил неоренесанс от архитектите Август фон Зикардсбург и Едуард ван дер Нюл, а на тържественото събитие присъстват австрийският император Франц Йозеф и императрица Елизабет.
Един от важните акценти в програмата на Щатсопер за 150-годишния юбилей е тридневен симпозиум, посветен на историческото развитие на операта във Виена. Симпозиумът бе открит с приветствени думи от директора Доминик Мейер и се проведе от 17 до 19 септември в зала “Густав Малер“ на Щатсопер.
Впечатляваща бе интензивната програма на събитието – представени бяха повече от 30 доклада, а сред имената на лекторите и водещите фигури в организацията на симпозиума бяха авторитетни австрийски музиколози и учени като известния историк Оливер Ратколб и директора на архива на „Музикферайн“ Отто Биба. Предоставена бе много подробна и интересна фактология. Тематичният обхват не се концентрира единствено върху периода след откриването на театъра на Ринга през 1869 г., а проследява от ранна фаза и в цялост развитието на оперното изкуство във Виена в контекста на исторически събития и различни политически системи. Като хронология симпозиумът обхваща периода от управлението на император Леополд I, представител на династията на Хабсбургите, останал на трона до 1705 г. и самият той известен като композитор и автор на повече от 230 произведения. Проследява се развитието на музикалното изкуство във Виена при управлението на императорите Йозеф I (1705-1711) и Карл VI (1711-1740), през епохата на разцвет на барока и влиянието на италианската опера. Бе цитирана интересна информация за играните във виенския императорски двор представления Dramma per musica през 1724 г., като сред авторите са имената на италианските композитори Франческо Бартоломео Конти и Антонио Калдара. Антонио Калдара е вицекапелмайстор на дворцовия оркестър във Виена от 1716 до 1736 г., твори в музикалния стил на венецианския късен барок и е автор на повече от 80 опери и 43 оратории.
В симпозиума се анализират на по-късен етап мандатите на прочути директори в историята на Щатсопер като Густав Малер (от 1897 до 1907 г.) и Рихард Щраус (от 1919 до 1924 г.) Отделя се внимание на съдбата на театъра в периода на Втората световна война и диктатурата на националсоциализма, когато в открит сблъсък са политически аргументи и естетическа преценка. Застъпена е и най-новата история на Щатсопер след 1945 г.
Всички доклади от симпозиума през 
септември 2018 г. ще бъдат публикувани в юбилейно луксозно издание и отпечатани през май 2019 г.
Паралелно със симпозиума, който бе своеобразен акцент в програмата за септември, много успешно стартираха и спектаклите от афиша на Виенската държавна опера за новия сезон. От началото на месеца досега бяха играни серия представления на оперите “Кармен“ , “Вълшебният стрелец“ и “Ариадна на Наксос“. В операта на Рихард Щраус, в ролята на Дриада своя успешен дебют на сцената на Щатсопер направи и младата, талантлива и чаровна българска оперна певица – мецосопранът Светлина Стоянова, която от началото на сезон 2018/2019 г. е солистка в трупата. Съвсем наскоро – 15 септември, на сцената на прочутата нова зала на Филхармонията на Елба се състоя и триумфалният гастрол на Щатсопер с концертно изпълнение на “Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Под диригентството на Адам Фишер и с партньори като Ервин Шрот и Олга Безсмертна, своята успешна изява в ролята на Керубино е имала и Светлина Стоянова. На 12 октомври 2018 г. се очаква тя да направи своя дебют в тази роля и на виенска сцена, в постановката на Щатсопер.
На снимката (от ляво надясно): Мария Назарова, Олга Безсмертна, Светлина Стоянова и Петер Матич в „Ариадна на Наксос“
Кореспонденцията от Виена за предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“ можете да чуете в звуковия файл.
