Поведенческите зависимости не са толкова лесни за разбиране. Това обаче не означава, че те не съществуват или не са толкова сериозни и изтощителни, колкото злоупотребата с вещества. Простичката истина е, че хората могат и се пристрастяват към всякакви поведения, които им носят приятни усещания (и следователно избягващи/разединителни /пристрастяващи), точно както се привързват към приятните (и следователно избягващи/разединителни/пристрастяващи) вещества. И това води до подобни проблемни резултати.
Част от объркването около поведенческите зависимости възниква, защото някои пристрастяващи поведения са (за повечето хора и през по-голямата част от времето) здрави и важни за живота. Например, храненето и сексуалността допринасят за оцеляването на индивида и вида. (Затова нашите мозъци са програмирани да регистрират/изпитват удоволствие, когато се занимаваме с тези дейности.) За съжаление, за уязвимите хора (хора, изложени на риск от пристрастяване благодарение на генетиката и/или на околната среда) тази реакция на удоволствие може да се превърне в механизъм за справяне с всеки емоционален и/или психологически дискомфорт, към който да се обръщат отново и отново, докато изгубят контрол над него.
В допълнение към сексуалната зависимост, най-често срещаните поведенчески зависимости включват:
Пристрастяване към хазарта: Наричано още хазартно разстройство и натрапчив хазарт, то е неконтролируемо желание за залагания. Обикновено компулсивните комарджии ще играят, независимо от играта, макар че предпочитанията им обикновено включват игри с бързи темпове, като видео покер, слотове, блекджек и рулетка, където кръговете завършват бързо и има непосредствена възможност да се играе отново. Днес цифровата технология предлага тези игри в изобилие, така че зависимите от хазарта вече не се нуждаят от казина, писти и хазартни салони, за да се занимават с пристрастеността си.
Любовна пристрастеност: Пристрастяването към любовта/връзката е натрапчивото търсене на романтична привързаност. Пристрастените към любовта жертват време, здраве, пари, самочувствие и още в стремежа си към съвършения партньор. Любовната зависимост е в много отношения подобна на сексуалната. Основната разлика е, че пристрастените към любовта фокусират своята мания върху отделен индивид, докато зависимите от секс са склонни да преследват много партньори. Цифровата технология предлага стотици сайтове за запознанства и приложения, което позволява на зависимите от любовта да се ангажират с пристрастеността си 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, независимо от тяхното физическо местоположение.
Обсесия по социалните медии: Тя се изразява в стремежа да имате възможно най-много приятели или последователи на сайтове и приложения като Facebook, Twitter и Instagram, да имате позитивни коментари и да „изглеждате добре“, чрез една безкрайна серия (обикновено) от нарцистични постове. Пристрастените към социални медии понякога избират да заобиколят взаимоотношенията в реалния живот и да се ангажират с живота си онлайн.
Пристрастяване към харчене: Наричано също ониомания, компулсивно харчене, пристрастяване към пазаруването и компулсивно купуване, се случва, когато хората харчат маниакално, въпреки вредите, които това оказва върху финансите и връзките им. Днес е също толкова лесно да пазаруваме онлайн, колкото да посетим местния мол. Ето защо не е необходимо зависимите да посещават дори магазините, за да се занимават със зависимостта си. Освен това те могат да се ангажират с пристрастяването си 24 часа в денонощието.
Пристрастяване към видеоигри: Става дума за екстремното използване на компютърни и видео игри. Обикновено зависимите от игри играят най-малко два часа на ден, а понякога четири или пет пъти по толкова. Те често пренебрегват съня, личната хигиена, диетата, взаимоотношенията, работните места, финансовите задължения, физическите упражнения и живота като цяло. Отново цифровата технология значително улеснява тази зависимост.
Имайки предвид горното, изглежда, че почти всичко може да бъде пристрастяващо — вещества и поведение. Това всъщност не е така. За да бъде едно вещество или поведение пристрастяващо, то трябва да задейства неврохимичното преживяване на удоволствие (освобождаването и приемането на допамин, серотонин, адреналин и подобни невротрансмитери). Без това дадено поведение може да бъде натрапчиво, но не да се квалифицира като пристрастяване. Например, компулсивното измиване на ръцете, макар и извън контрол и евентуално водещо до отрицателни последици, не предизвиква чувство на удоволствие. Ето защо не е пристрастяване и това поведение е най-добре класифицирано като обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Накратко, удоволствието води до пристрастяване. Удоволствието е „стръвта“, която кара наркомана да се „хваща на въдицата“. При други натрапчиви поведения липсва този елемент.
Въпреки че поведенческите зависимости са в повечето отношения подобни на зависимост от вещества, те обикновено са по-трудни за идентифициране. Обикновено това е така, защото е по-лесно да останат скрити и (обикновено) по-социално приемливи. В резултат на това зависимите от дадено поведение често трябва да преживеят пряко свързани последствия, преди техният проблем да бъде разпознат от самите тях или от други хора. Например, жена, която се лекува от депресия и пристрастяване към Xanax, може непрекъснато да завързва отношения с други пациенти или дори с персонала, което да доведе до диагностицирането на пристрастяване към любовта. Междувременно възстановяващият се наркоман може да се окаже, че непрекъснато посещава местното казино, което да доведе до осъзнаване, че той има преплетена зависимост от наркотици и хазарт.
Друга основна пречка при идентифицирането и лечението на зависимостта от дадено поведение е фактът, че повечето хора го възприемат като по-малко сериозно от „реалните“ зависимости (т.е. зависимост от вещества). В действителност нищо не може да бъде по-далеч от истината. Поведенческите зависимости причиняват същите типове и степени на хаос като разстройствата вследствие на употребата на наркотици — проблеми, свързани с работата или училището, депресия, тревожност, изолация, загуба на интерес към предишни дейности, които са представлявали такъв, финансови проблеми, физически заболявания, правни проблеми и др.
В по-голямата си част поведенческите зависимости от всякакъв вид се лекуват, като се използват същите основни методи, които са се доказали като ефективни при третиране на проблемите със злоупотребата с вещества, най-често комбинация от когнитивна поведенческа терапия, отговорност, социално учене и външна подкрепа.
Източник: Framar.bg