15 септември 2008 година – черният понеделник – денят, който всички ще помним завинаги и за който сега ще разкажем в „Събота 150“. Точно преди десет години фалира инвестиционната банка „Лемън Брадърс“, което се счита за началото на най-тежката финансова и икономически криза след Голямата депресия. Какво се случи през последните десет години?
Кризата започва много преди фалита на „Лемън Брадърс“. Още през 2006 – 2007 година е ясно, че на ипотечния пазар се образува балон. През първата половина на фаталната 2008 – акциите на „Лемън Брадърс“ губят 73 % от стойността си. Късно в неделя преди черния понеделник Федералният резерв обявява мерки за улеснен достъп до финансова помощ, а консорциум от десет банки обявява, че ще осигури 70 млрд. долара подкрепа за закъсали финансови институции. Ръководители на най-големите банки са извикани на късни разговори, но там няма представител на „Лемън Брадърс“, защото вече е решено, че няма да бъде спасена.
„Независимо дали „Лемън Брадърс“ беше спасена или не, кризата щеше да се случи“, казва Джейми Деймън, изпълнителен директор на Джей Пи Моргън. Още през март банката купува петата по големина инвестиционна банка в Съединените щати „Беър Стърнс“, което се случва след намесата на държавата. Слуховете на „Уолстрийт“ вече са неудържими, всички знаят, че „Лемън Брадърс“ е пред фалит и че това няма да е краят, а началото на нещо, невиждано досега. Федералният резерв тогава се ръководи от Бен Бернанке:
„Федералният резерв беше създаден, за да се справя с финансова паника. Неговата независимост и способността му да се намесва бързо е ключова функция на институцията. Мисля, че ако не бяхме постъпили по този начин, финансовата система и икономиката щяха да пострадат по-сериозно. Разбира се, можехме да постъпим и по-добре, но ситуацията беше много трудна. В крайна сметка – направихме правилните ходове. Надявам се, че бяха правилните. Ние наистина се опитахме да постъпим правилно“, оценява ситуацията Бернанке.
Още една сделка приковава вниманието на света в черния понеделник. „Банк ъф Америка“ купува закъсалата „Мерил Линч“, която има загуби за над 19 млрд. долара. Паниката обхваща борсите по целия свят, а Уорън Бъфет си спомня, че и преди фалита на „Лемън Брадърс“, и след това – натискът от управляващите не е спирал.
„Това, което научихме специално от тази паника, беше, че ние домино и всички ние сме много свързани помежду си“, смята милиардертът Бъфет.
Ден, след като остави „Лемън Брадърс“ да фалира, държавата национализира един от най-големите застрахователи, защото в противен случай сривът може да стане неудържим. Но да се върнем в черния понеделник, когато в Ню Йорк е първият работен ден в инвестиционните среди на Дафина Тончева – един от вече много успешните инвеститори на Съединените щати:
„Първата ми мисъл беше: „Слава Богу, че нямам абсолютно никакви спестявания, защото нямам какво да губя. Имам само заеми. Заемите си стоят.“ Нямаше за какво да се притеснявам. Всички други около мене бяха много притеснени, защото сток-маркета падна. В много отношения беше като сън, защото бях заобиколена от хора, които бяха депресирани от ситуацията и не знаеха как да продължат напред“, спомня си Тончева.
Като на сън се развива ситуацията и за тогавашния финансов министър Хенри Полсън, който всички наричат Хънк. Именно той е автор на плана за спасение на финансовата система, известен като Акт за извънредна икономическа стабилизация – 700 млрд. долара, предназначени за подпомагане на финансови институции, част от които – виновни за кризата:
„Не беше заради Уолстийт, беше заради американския народ. Беше ни много трудно да обясним, че системата е толкова сложна и свързана, че ние трябва да достигнем до източника на кървенето, за до го спрем. Уолстрийт беше сърцето и трябваше да достигнем до него, за да овладеем ситуацията. Иначе – раната щеше да убие цялата икономика. Ние се опитахме да сложим нещо като „стенд“ на сърцето, за да предотвратим смъртта. Говорих много дълго на хората; казвах им, че финансите са кръвоносната система на икономиката и че ако искат да си изтеглят пари от банкомата или да теглят кредит, за да осигурят колеж за детето си, те се нуждаят от тях. Мисля, че не успях да го обясня“, смята Хенри Полсън.
Хората искат и да знаят кой е виновен, а изпълнителният директор на „Лемън Брадърс“ Ричърд Фълд казва:
„Поемам пълната отговорност за решенията, които взех и за действията, които предприех. На базата на информацията, която имахме към момента, смятам, че нашите решения бяха благоразумни и подходящи“, оценява се Фълд.
Кризата се пренася по целия свят и се превръща в икономическа. Рецесията връхлита Европа, която и без това има свои собствени проблеми.
„Ние открихме, когато започна финансовата криза, че имаме слабости в Европа. Кризата през 2007 – 2008 година започна в Съединените щати, не в Европа. Когато „Лемън Брадърс“ фалира, ние устояхме на шока, че имаме свои собствени проблеми. Именно затова много държави изпаднаха в изключително трудна ситуация“, казва тогавашният гуверньор на Европейската централна банка Жан – Клод Трише години по-късно на лекция в Дъблин. Ирландия е една от държавите, в които фалират банки.
„В Ирландия всеки ще се съгласи с мен, че ние не направихме онова, което казахме, че трябва да направим. Говоря най-вече за завършването на единния пазар и провеждането на структурни реформи“, смята Трише.
Редица държави са завладяни от дългова криза, а Гърция се превръща в нарицателно за проблем. Нужна е намесата и на Франкфурт, Брюксел и Вашингтон в лицето на Международния валутен фонд. А сега, когато и последната спасителна програма за Гърция е в историята, всички се кълнат, че еврозоната е по-силна. В края на годината Европейската централна банка ще приключи програмата за количествени улеснения, а догодина вероятно ще прибегне и до вдигане на основната лихва – нещо, което Федералният резерв вече прави отдавна. Според Нуриел Рубини – човекът, който предсказа най-тежката финансова криза в модерната история:
„Пазарите могат да доведат до друг голям балон в американската икономика. Ние не трябва да правим грешките от 2004 – 2006 година да излезем твърде бавно от тези политики, наливайки пари в балона. Това ще доведе до експлозия и огромна катастрофа. Затова казвам, че сега може да се радваме на покачването на цените на определи активи, но това със сигурност ще бъде последвано от срив. Катастрофата ще е по-лоша от предишната и ще ни остави затънали в дългове.“
Целият обзор на Марта Младенова чуйте от прикачения звуков файл.