Еврото може да се превърне в доминираща валута в международната търговия. Това прогнозира пред „Хоризонт“ главният пазарен анализатор на компанията ThinkMarkets Наим Аслам. Според него – протекционизмът на американския президент Доналд Тръмп ще спомогне за изместването на долара от международните сделки:
„Дали е възможно, абсолютно, има ли необходимост от подобна промяна, абсолютно, еврото е много разпространена валута и е напълно подходящо за тази цел.“
Политиката на протекционизъм на Съединените щати кара все повече държави да търсят алтернативни валути на долара. След като Турция, Иран и Русия официално се споразумяха, че ще търгуват в собствените си валути, а председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призова в последната си реч еврото да се превърне в глобална валута, всички започнаха да си задават един въпрос – възможно ли е това?
Еврото е втората резервна валута в света по данни на Международния валутен фонд. За „резервна“ се счита валутата, която се съхранява в големи количества от правителствата на други държави и институции. Това реално представлява техният резерв от чуждестранна валута. Към края на 2017-та година близо 63 % от чуждестранните резерви в световен мащаб са в долари и малко над 20 % – в евро. И така – възможно ли е еврото да има по-сериозна роля? Главният пазарен анализатор на базираната в Лондон компания ThinkMarkets Наим Аслам:
„Дали е възможно? Абсолютно. Има ли необходимост от подобна промяна? Абсолютно. И ако попитате – дали ще бъде прието, отговорът е същият. Това е шансът на еврозоната да направи така, че еврото, което също е резервна валута, да застане до долара и след това – да започне да доминира в света. Протекционизмът няма място в света. Знаем, че държави като Китай, Германия, Франция и Индия все повече задълбочават сътрудничеството си с други големи държави, включително и с Русия и се опитват да намалят взаимоотношенията си със Съединените щати. По този начин те ги заобикалят и изместват. Те просто казват на Съединените щати, че ако те не искат да имат взаимоотношения с тях, много добре – ще се намери друга валута, чрез която да се правят международните транзакции. Еврото е много разпространена валута и е напълно подходящо за тази цел. Аз дори бих отишъл по-далеч. За това може да се използват и криптовалутите“, смята Аслам.
Аслам е категоричен, че криптовалутите също могат да изиграят огромна роля за изместването на долара като водеща валута. Отвъд океана Джоузеф Гагнън от Института за международна политика „Питърсън“ е на различно мнение:
„Това е тяхно право. Никой не принуждава никого да използва долара. Хората използват долара, защото искат. Също така – те го правят, защото другите го използват и е по-лесно да се правят разплащания. Така се е образувала мрежата от доларови разплащания в международната търговия. Същото е като с английския език – никой не кара хората да го използват, но те го правят, защото така комуникират по-лесно с останалия свят. С валутите е така. Никой не е принуден насила да използва долари. Да, може да настъпи промяна, ако тези държави наистина са решили да не използват повече долари. Няма пречка за това. Въпросът е в доверието към валутата.“
Отнемането на доминиращата роля на долара е цел и на Турция, Иран и Русия – и трите държави имат дългове в долари, но опитът за заобикаляне на американската валута има е мотивиран и от отношенията им с американския президент Доналд Тръмп.
„Мисля, че този конкретен триъгълник, която е Турция, Иран и Русия, е много важен. Казвал съм го и преди. Именно този триъгълник може да се окаже ключов за промяната, защото и трите държави в него не искат да разчитат на американския долар. Именно затова споменах и криптовалутите, които тепърва ще започнат да се развиват. Тези три държави искат да си имат своя собствена валута, чрез която да търгуват помежду си и да избегнат долара. Преди ерата на криптовалутите – това бе невъзможно“, смята Наим Аслам.
От Вашингтон намерението да се измести американския долар от международната търговия се приема по-скоро с усмивка.
„Ако си представим, че еврото беше в позицията, в която е долара сега, страните, които искат да подкрепят собствения си износ, щяха да купуват евро. Така правят държавите – започват да купуват от чуждата валута, с което я правят по-скъпа спрямо собствената си и печелят от износа. Тогава обаче еврото щеше да бъде обект на валутната манипулация, а това щеше да увеличи търговския излишък на еврозоната и да намали търговския дефицит на Съединените щати. Като се замисля – това не е лош сценарий. Едва ли обаче ще се случи“, смята Джоузеф Гагнън.
От 1 октомври 2016 г. китайският юан също може да се използва резервна валута и се присъединява към японската йена, британската лира, швейцарския франк и разбира се – долара и еврото. В момента процентът му в резервите в чужда валута е малко над процент, но китайският лидер Си Дзинпин още след преизбирането си миналата година обърна внимание, че иска това да се промени.
„Отражението върху цената на долара е очевидно. Той ще стане по-слаба валута и по-малко хора ще искат да я притежават. Това обаче веднага означава, че ще се намали търсенето на долари, а оттам – валутата ще изгуби доминацията си в световен мащаб“, е мнението на Наим Аслам.
Много далеч от подобни икономически резултати са държавите, за които вече говорихме – особено Турция и Иран. Ситуацията с валутите и на двете държави е много тежка. През седмицата Турската централна банка рязко увеличи лихвените нива до 24 %. Джоузеф Гагнън намира връзка между валутната криза в южната ни съседка и огромния й дълг в долари:
„Ние имахме криза в развиващите се пазари преди около 20 години, в края на 90-те години. Тя започна в Мексико и обхвана Аржентина и Русия. Последва и кризата в Бразилия. Сега обаче повечето държави са в много по-добра форма, с изключение на Аржентина и Турция. Те продължават да имат сериозни проблеми, защото имат много големи държавни заеми в долари. Всъщност – мисля, че и Пакистан има много голям дълг в долари. При Индонезия ситуацията също е доста сложна, макар че не вярвам да се стигне до втори огромен срив в Индонезия. Износът им се развива добре, цените им падат. Не мисля, че са в чак толкова лоша ситуация, колкото е например Аржентина.“
Също така – не трябва да забравяме, че и Иран, и Русия имат много важна роля в определянето на цените на енергийните продукти, които са в долари. Съединените щати призоваха да не се купува ирански петрол, а заради санкциите към държавата – много от инвеститорите, които не искат да се откажат от бизнеса си с Иран, потърсиха друг вариант.
„Със сигурност е много възможно да се изостави долара и да се прибегне до еврото и кредитни линии, които се получават от европейски банки. Европейската централна банка може да гарантира подобни транзакции“, коментира Наим Аслам, който смята, че това е един от начините еврото да придобие мощ спрямо долара. За Русия – която е важен играч на пазара на природен газ, няма сериозно икономическо значение дали търговията е в евро или в долари, защото има дългове и в двете валути. Политическият смисъл обаче е очевиден, затова – петролът може да започне да се търгува в евро.
„Не виждам защо ще има сериозно въздействие върху пазара на петрол. Ние просто ще имаме друга валута, в която може да се правят сделките“, смята Аслам.
„Струва ми се, че ако повечето страни – производителки на петрол и купувачите на черно злато решат да използват евро, това е възможно. За Съединените щати това не е проблем, защото – ако искаме да си купим петрол, което ние вече почти не правим, тъй като имаме достатъчно залежи тук, просто ще платим в евро. В днешния свят не е трудно да се конвертират валутите, така че ще обърнем доларите в евро и ще си купим петрол. Не виждам абсолютно никакъв проблем в това“, е отговорът на Джоузеф Гагнън или казано по друг начин:
„Ако си представим, че еврото беше в позицията, в която е долара сега, страните, които искат да подкрепят собствения си износ, щяха да купуват евро. Така правят държавите – започват да купуват от чуждата валута, с което я правят по-скъпа спрямо собствената си и печелят от износа. Тогава обаче еврото щеше да бъде обект на валутната манипулация, а това щеше да увеличи търговския излишък на еврозоната и да намали търговския дефицит на Съединените щати. Като се замисля – това не е лош сценарий. Едва ли обаче ще се случи.“
Целият репортаж на Марта Младенова чуйте от прикачения звуков файл.
Коментари чрез Facebook
коментара
