Жителят на столицата рядко има повод да оцени колко много таланти са се родили и работили в някоя отделна българска област (а те са общо 28). В случая става дума за област Ямбол и нейните художници. До края на септември в Националната художествена галерия може да се види една любопитна изложба с 51 картини от фондовете на Художествена галерия „Жорж Папазов”-Ямбол.
Много често работим, разбира се, с колегите от страната – каза при откриването на изложбата директорът на Националната галерия Слава Иванова. Организираме съвместно изложби по един или друг повод, независимо дали става дума за тематична или представяща един автор. Събираме от цялата страна творби, за да ги показваме в тези изложби. Но такъв тип експозиция скоро не сме правили. И мисля, че ще бъде добре тази първа изложба и тази първа покана на Националната галерия към друга художествена галерия в страната да продължим и тя да се превърне в една традиция за нас. Защото е много важно не само софийската публика да има възможността да вижда тези творби, но и да подканим всички любители на изкуството отново и отново да пътуват из България и да видят какви прекрасни творби се съхраняват в колекциите на художествените галерии в цялата страна, не само във фондовете на Националната галерия.
Поне двама от художниците на Ямбол – Жорж (Георги) Папазов(1894-1972) и Георги Попов-Джон (1906-1960), са международно известни. Много други са признати имена в България. А има и някои, които са сравнително малко познати, но техните творби заслужават да бъдат видeни заради тяхната красота и оригинално мислене.
Жорж Папазов, чието име носи галерията, работи във Франция от 1924 до края на живота си. Той е сред пионерите на сюрреализма. Участва в изложби заедно с такива емблематични представители на модерното изкуство като Пабло Пикасо Жоан Миро и Макс Ернст. Ямболската галерия представя в София няколко негови ранни творби, рисувани в Прага (където Папазов учи парково инженерство и архитектура) около 1916 година. Тези картини са все още далеч от сюрреализма, но в тях има свежест и вдъхновение. Именно в Прага българският художник истински обиква живописта и тази любов ще го поведе към бързо и успешно творческо развитие.
Георги Попов-Джон също работи в чужбина (Франция и Швеция) през отделни периоди от творческия си път. В Париж през 1932 печели две награди. Но той винаги се връща в България, макар че в родината си преживява и разочарования. Портретът му на известната скулпторка Васка Емануилова (рисуван през 1946) е издържан в топли цветове и майсторски съчетава изящество и психологизъм.
Стефан Бъчваров (1907-1988) е сред „бащите” на Ямболската художествена школа. Той е представен с някои от пейзажите си от поречието на река Тунджа, заради които е наричан „певецът на Тунджа”, а творбите му са определяни като „тунджански импресионизъм”. Самият Стефан Бъчваров оживява пред зрителя с вдъхновен и майсторски направен портрет, рисуван от друг ямболски художник – Павел Бакалов.
Още няколко имена, без да можем да разкажем за всички: Съвременният художник Иван Димов (роден 1943) е представен със своя „Прашен пейзаж” – една модерна творба между реалността и видението, богата на фантазия и символика. По-традиционен е Панайот Панайотов (1909-1986), който е и педагог с национално значение. Бил е ректор на Националната художествена академия в периода 1953 – 1962. Неговата картина „Облак” е очарователен пасторал в най-добрите български традиции. „Дамски портрет” или „Портрет в жълто” (1937) на Паруш Гогов майсторски съчетава ясната линия и яркия колорит с тънко загатнати психологически детайли.
Наред с творбите на ямболски майстори, галерия „Жорж Папазов” представя и великолепни платна от други български художници, които са сред най-известните – класици като Владимир Димитров-Майстора и Борис Денев, както и наши съвременници, като наскоро починалия Светлин Русев.