Мара Белчева – една от нежните поетеси от началото на миналия век, с не голямо творчество, но важна роля в обществото. Какво е значението на нейната поезия? Задаваме този въпрос, за да отбележим 150 г. от рождението и. Миналата седмица Галина Герасимова изнесе лекция, посветена на Мара Белчева. Излезе и малка книжка със спомени на поетесата за срещите и с Петър Дънов, непубликувани до сега. Нейната поезия е коректив на обикновеното ежедневие… при нея рядко се среща такава хармония между ум и сърце… човек без да е минал през катарзис трудно може да хармонизира ума и сърцето…
В душата ми градина
речта си посади,
и на далеч отмина.
Речта ти реч роди.
Когато се завърна
речта си непозна;
когато ме прегърна
ти – майска светлина –
тя пак бе полетяла
– пчела от цвят на цвят –
и от дъхът ти брала
най-дивний аромат.
Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
„Чуй, тихий извор е дълбок!“
ми каза той – и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.
За Мара Иванова Белчева (08.09.1868, Севлиево – 16.03.1937, София). Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга й м-р Хр. Белчев (1891) следва филология във Виена. От 1903 е близка с П. П. Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фр. Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Г. Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на бългaрската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите й са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете й е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството й. Редактор на „Избрани съчинения“ на П. П. Славейков(1923).
Чуйте интервюто на Бояна Андреева с Галина Герасимова.