Едно от централните събития в програмата на тазгодишния Залцбургски музикален фестивал бяха спектаклите на операта на Клаудио Монтеверди „Коронацията на Попея“.
Събитие е самото поставяне на тази опера – един от най-ранните образци на новосъздадения през 17 век жанр опера. Събитие е, че спектакълът бе осъществен от един забележителен състав, изпълняващ барокова музика – Les Arts Florissants, под диригентството на един от най-големите познавачи на този род музика – Уилям Кристи.
Благодарение на интернет много любители на музиката можаха да видят и чуят премиерния спектакъл и да оценят неговите достойнства. И аз по този начин успях да „присъствам“ на това събитие. Постановката на режисьора и хореографа Ян Лауерс е интересна – сцената е запълнена от балетисти с разноцветни костюми, понякога само по трико, картината е много раздвижена, много пъстра, а в това море от хора се движат и солистите. Освен това на сцената, по традициите на 17 век, е и оркестъра. Интересно е, но още по-вълнуващи са солистите – всички представени на много високо стилово и певческо ниво. Разбира се, преди всичко Соня Йончева като Попея – красиво изпети фрази, красив, гъвкав глас, звучащ нежно, лирично и невероятно сексапилно излъчване, без в играта й да има нещо вулгарно. Нейна партньорка в ролята на Нерон е мецосопранът Кейт Линдзи, също много прецизна, с богат глас, нещо не ми достигна в мъжката визия на римския император, но това са подробности. И в останалите роли певците бяха равностойни – Стефани д’Устрак – Октавия, контратенорът Карло Вистоли – Отоне, Ренато Долчини – Сенека, Доминик Виси – Арналта и др.
„За тази Попея Кристи е събрал гласове от най-високо качество. В ролята на главната героиня Соня Йончева предлага силния си и гъвкав сопран в служба на бароковата музика, тя показва, че е у дома си като всестранен художник и в началото на 17 век, както и в края на 19. Който се притесняваше, че гласът й е „прекалено голям“ или с „твърде много вибрато“, бе сразен от зашеметяващото й изпълнение. Нейната Попея бе неоспоримо секси, Йончева не се срамуваше от чувственото действие и съблазни цялата аудитория. Нейният любовник Нерон беше Кейт Линдзи, чийто глас притежава прекрасен, дълбок, блестящ тембър. Харизмата между двамата герои е забележителна, чувствеността между тях е осезаема…“ четем в една от първите рецензии за спектакъла на “Коронацията на Попея“, публикувана в интернет.
Ще добавя, че всеки път Соня Йончева ме удивява с възможностите си на музикант и актриса, но и с метаморфозите на гласа си. Просто е трудно да се повярва, че в един сезон тя пее Монтеверди, барокова музика, любимите лирични героини като Мими и Виолета, блестящите колоратури на „Пиратът“ на Белини, “Норма“ и… Тоска на Пучини и Елизабета от „Дон Карлос“ на Верди. Просто невероятно! И бих повторила като всеки път – искрено и се възхищавам!
