Това, което е съвсем различно, е, че никой от нашите министри или служители не показа никакъв интерес да поеме отговорността. Напротив, министрите на нашата страна са готови да подкрепят транспортни работници, обвинени в убийства, и изпълнители-инженери, които използват нискокачествени строителни материали. Едва ли има някакви разследвания, въпреки че повечето от нашите пътища са изградени с лошокатествени материали, които траят само няколко месеца.
В България шофьорът на автобус е единственият, който е бил обвинен в катастрофата досега. Но резултатът от експертизата е съживил повтарящ се дебат за лошото състояние на българските пътища и корумпираните публични търгове, подобни на нашите. Трагедията подчертава порочната система на обществените поръчки и строителните работи. Твърденията са, че голяма част от средствата за проекти за ремонт на пътища, които често идват от помощта на ЕС, се поемат от фирми в близост до властта, които извършват само малка част от реалните ремонти.
Корупцията е като политически рак, а администрацията, завладяна от корупция, не може да бъде посредник на обществена услуга. Пълзящата корупция е причината, поради която правителствата са безсрамно безотговорни. Министърът, отговарящ за безопасността на пътищата, предпочита да заплаши политическата опозиция за последствията от нейната политика.
Министрите, подвластни на министър-председателя също трябва да мислят, че поддържането на опозицията под заплаха е от съществено значение за продължаване на властта. Така, че и тя не иска да уволни всеки министър, независимо колко некомпетентен е той или тя, стига да е полезен за тероризиране на другите. Никой премиер, избран от народа, не може да остане недокоснат от провалите на министрите. Така че нашите хора умират безпомощно по пътищата, завършва бангладешкият ежедневник своето учудващо, поне за нас, сравнение с България.
Превод: БЛИЦ