Децата са били настанявани в това сиропиталище, управлявано от църквата от 1930 година до 1974-та, но истината за това, което се е случвало там, излиза на бял свят едва сега и е наистина ужасяваща.
Според разказите на различни свидетели децата са били толкова брутално изтезавани, че някои от тях са умирали.
Главният свидетел е Сали Далей, която прекарва в сиропиталището най-много от всички – цели 21 години. Тя напуска дома на ужасите, когато е вече на 23 години. Сали даде зловещи, 19-часови показания пред съда, в които, например, описва как една от монахините изхвърлила дете през прозореца.
През 1944 година, когато била на шест години, се разхождала на двора, когато чула вик и чупене на стъкло. Вдигнала поглед и видяла как от прозорец пада момченце. Над него седяла една от сестрите и се усмихвала.
„След като падна, не помръдна. Беше умрял на място. Сестрата ме погледна, издърпа ми ухото и ми забрани да говоря за случилото се“, спомня си тя.
Друг път видяла как сестра изхвърля от лодка в езерото друго малко момченце. По онова време това бил начинът да научат децата да плуват. Когато момченцето така и не изплувало, просто се отдалечила с лодката, без да направи опит да го потърси.
Боят и различните изтезания били ежедневие в дома. Едно от най-страшните преживявания за Сали било, когато монахиня я накарала да целуне изгорелия труп на момче, умряло след силен токов удар.
Делото срещу църковната общност, която е държала сиропиталището, продължава и в момента. На този етап обвинените отричат да са извършвали жестокостите, за които разказват десетки свидетели.
Превод БЛИЦ