По-късно археолозите открили сложна система от платформи и укрепления, предназначени да предпазят селището от наводнения. Широчината на градската стена е не по-малко от 20 метра, а височината на някои места достига четири метра. По този начин селището Лянчжу се оказало един от най-големите градове от края на късния неолит. Там съществувала и система за водоснабдяване, използвана за напояване на земеделска земя. Древните китайци създали система от изкуствени водоеми, чийто общ обем достигал 50 милиона кубически метра.
Културата Лянчжу се характеризира с създаването на нефритови изделия, включително бижута, дискове и др. Смята се, че тези артефакти служели като отличителни белези на богатата прослойка, тъй като те се срещат само в определени гробове.
По този начин, според изследователите, съществуват три линии на доказателства, потвърждаващи, че културата на Лянчжу е била сложно държавно формирование, въпреки липсата на писмен език. Те включват големината на града, наличието на инженерни съоръжения и създаването на сложни артефакти.
Превод и редакция: БЛИЦ