Явлението „фалшиви новини“, което завладя света, създава несигурност в бизнеса, тъй като е много важно да има достоверна информация за реакции и бизнес тонове. Това коментира пред БГНЕС икономистът проф. Ганчо Ганчев.
„Наличието на фалшиви новини увеличава волатилността на пазарите, нестабилността и влошава прогнозите“, добави той. Едно от нещата, което е непряко свързано с тези новини, е развитието на т.нар блокчейн технологии, при които информацията, която се генерира за сделки за цени, не може да бъде фалшифицирана.
Една от възможните реакции да се предпази бизнесът е да се създаде такава технология и информационни бази, които са одобрени от всички участници, което означава, че са достоверни, смята икономистът. Проф. Ганчев не вижда начин как държавата би се справила с този проблем. При силна намеса би се превърнало в цензура и пораждане на още повече фалшиви новини.
„Цензурата и официалната информация също съдържат в себе си силни елементи на фалшификация и измислени неща, които не са проверени от никого. Така че, държавата много трудно може да направи нещо по въпроса. Решението на проблема за бизнеса, по-специално с икономическата информация, е да се прави внимателен анализ на данните и да се уповава на блокчейн технологията, която не може да бъде манипулирана“, обясни Ганчев.
Според известния адвокат Марин Марковски обаче държавата трябва да създаде специален закон срещу фалшивите новини: „Този закон трябва да бъде подчинен и на принципа, че всяко действие, което има сериозни обществени последици за гражданите, следва да намери своята санкция. Закон без санкция, то е пожелание, лозунг, намерение, игра с претенции, че ще се прави нещо. Разбира се, този закон трябва да бъде сериозно обмислен. Няма пречка в изключителни случаи да се приеме, че фалшивата новина, която е обмислена, представлява престъпление и трябва да се потърси отговорност по Наказателния кодекс. В тази връзка е необходимо да се включи в него и специален текст“.
„Наличието на фалшиви новини увеличава волатилността на пазарите, нестабилността и влошава прогнозите“, добави той. Едно от нещата, което е непряко свързано с тези новини, е развитието на т.нар блокчейн технологии, при които информацията, която се генерира за сделки за цени, не може да бъде фалшифицирана.
Една от възможните реакции да се предпази бизнесът е да се създаде такава технология и информационни бази, които са одобрени от всички участници, което означава, че са достоверни, смята икономистът. Проф. Ганчев не вижда начин как държавата би се справила с този проблем. При силна намеса би се превърнало в цензура и пораждане на още повече фалшиви новини.
„Цензурата и официалната информация също съдържат в себе си силни елементи на фалшификация и измислени неща, които не са проверени от никого. Така че, държавата много трудно може да направи нещо по въпроса. Решението на проблема за бизнеса, по-специално с икономическата информация, е да се прави внимателен анализ на данните и да се уповава на блокчейн технологията, която не може да бъде манипулирана“, обясни Ганчев.
Според известния адвокат Марин Марковски обаче държавата трябва да създаде специален закон срещу фалшивите новини: „Този закон трябва да бъде подчинен и на принципа, че всяко действие, което има сериозни обществени последици за гражданите, следва да намери своята санкция. Закон без санкция, то е пожелание, лозунг, намерение, игра с претенции, че ще се прави нещо. Разбира се, този закон трябва да бъде сериозно обмислен. Няма пречка в изключителни случаи да се приеме, че фалшивата новина, която е обмислена, представлява престъпление и трябва да се потърси отговорност по Наказателния кодекс. В тази връзка е необходимо да се включи в него и специален текст“.