Тази седмица гръцкият премиер Алексис Ципрас влезе в ролята на Одисей и от остров Итака обяви края на спасителните програми:
Само че новината предизвика повече въпроси, отколкото отговори. И основният е какво ще стане оттук нататък.
Върху социалната цена на излизането от спасителните програми акцентира политическият анализатор, професорът от Атинския университет Танос Веремис:
„Хората са затруднени, едва изплащат задълженията си към държавата. Остават им малко пари, които могат да вложат в бизнеса си за надграждане и растеж. Не съм сигурен какво трябва да направи следващото правителство, защото, ако се нямалят данъците, няма да има никакъв източник на доходи. Но така, както вървят нещата в момента, със сигурност трябва да се подобри ситуацията, тъй като повечето хора са останали без пари заради високите данъци.“
„За първи път от 8 години Гърция може да се изправи на крака без помощта ни“, заяви председателят на еврогрупата Марио Сентено. И посочи, че това е станало възможно благодарение на изключителните усилия на обикновените гърци, дисциплинираността на гръцкото правителство и подкрепата на кредиторите, включително чрез отписване на дългове.
Атинският професор по икономика Панос Цаклоглу, съветник на предишното гръцко правителство, предупреждава, че все още трябва да се действа много внимателно:
„Успех за Гърция ще бъде постигането на финансиране при разумни лихвени проценти от международните капиталови пазари. Ако започнем да харчим, да намаляваме целия този паричен буфер, с който разполагаме в момента, след две години ще бъдем в трагична ситуация и може би международните финансови условия ще бъдат далеч по-лоши от тези, пред които сме изправени сега.“
След толкова години затягане на коланите е радостно, че страната поне може да декларира излизане от спасителните програми, коментира родената в Гърция Вики Прайс, старши анализатор в британския център за икономически изследвания:
„Лихвите са по-ниски от преди, но все пак дългът е 180 процента от брутния вътрешен продукт. И единственият начин да се намали е по-бърз растеж или по-голям бюджетен излишък. И двете са много сложни в Гърция . Тя е загубила толкова много от потенциала си за икономически растеж, толкова много млади хора са напуснали страната и това се отразява на бюджета – води до още по-голямото му намаляване, което допълнително влияе на населението. И при такова положение няма как да има растеж. Ситуацията е Параграф 22.“
През седмицата Доналд Тръм заяви, че пазарите ще се сринат, ако бъде свален и в типичния си стил громеше конспиративните теории на противниците си. Напрежението около американския президент се покачи, след като бившият му адвокат Майкъл Коен се призна за виновен пред съда, а ръководителят на предизборната му кампания през 2016 г. Пол Манафорт беше осъден. Коен заяви под клетва, че по настояване на Тръмп е купил мълчанието на две предполагаеми негови любовници, „за да повлияе на изборите“ през 2016 г.
Във Венецуела президентът Мадуро обяви, че минималната заплата се увеличава 35 пъти и се въвеждат нови банкноти с пет нули по-малко. На този фон хиляди търсят по-добър живот в съседни страни.
Още теми от седмицата чуйте в звуковия файл.