Съкровище в крепостта Калиакра откриха археолози – в малко глинено гърне, скрито под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV век, предаде БТА, позовавайки се на Националния исторически музей (НИМ).
Находката е от 957 предмета – 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, единият от които златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато.
Съкровището е открито при редовните археологически разкопки, които се осъществяват от 15 години в крепостта Калиакра.
Монетите в съкровището – османски и български, са изключително ценни. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) са около 60 на сто, основно на султан Баязид Йълдъръм (1389 – 1402), и малка част на неговия предшественик Мурад Първи (1362 – 1389).
Скъпоценностите са били укрити в края на XIV в., по време на някое от нападенията над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е описано в хроника, в която е отбелязано, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие.
През 1401 г. татарите на Актав, известен като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и други. Възможно е някой от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище – заграбил е ценностите е от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си малко преди тя да бъде опожарена. Сградата е построена върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от XIV в, отбелязват от НИМ.
През 2018 г. разкопките на крепостта Калиакра се финансират от Министерството на културата, община Каварна и НИМ, чийто директор доц. д-р Бони Петрунова е ръководител на екипа. Участват археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от НБУ и Шуменския университет.