Промените в Наредбата за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства са необходими, защото всяка година има над милиард преки загуби за фиска от злоупотреби, от укриване на оборота с най-различни трикове – избягване на облагане, използване на фискални принтери, които могат избирателно да принтират касови бележки, или да принтират бележки, приличащи на касови. Това обясни в предаването „Преди всички“ говорителят на НАП Росен Бъчваров. Като най-рискови браншове той посочи ресторантьорския, нощните заведения и търговията с дрехи и обувки, като поясни, че именно там най-често са концентрирани подобни злоупотреби.
„Загубата за бюджета не е пряко и единствено загуба за НАП, а загуба за цялото общество и по тази причина беше предложена тази промяна“, коментира Бъчваров. Той увери, че общественото обсъждане е извело редица въпроси и те ще бъдат прецизирани през следващите седмици.
Новите текстове въвеждат отчитане почти в реално време на всяка касова бележка, докато в момента това се случва веднъж месечно, което значително влошава качеството на контрола, допълни Росен Бъчваров.
Въвежда се и възможността чрез QR код всеки един клиент да удостовери, че неговата касова бележка е действителна, което му дава възможност да упражнява гражданските си права по-добре.
От Българската стопанска камара възразяват срещу текстове в наредбата, които според бизнес организацията се нуждаят от прецизиране. Пред „Хоризонт“ финансовият директор Станислав Попдончев обясни, че трябва ясно да се разграничи кои са фискалните устройства, които ще отговарят на изискванията към софтуера. По думите му, Министерството на финансите дава основно пример с фискалните принтери, а фискалните устройства като видове са много повече:
„Съгласно разчетите на Министерството на финансите, това са около 43 хиляди броя фискални принтера и около 17 млн. лева разход за бизнеса по техни разчети, но според нас, съгласно Закона за данъка върху добавената стойност, тук се включва широка гама от софтуерни продукти, включително такива, които нямат връзка с фискалните устройства. Тук ще бъдат включени вероятни софтуери за обработка на оферти, за издаване на фактури, системи за управления на работата с клиенти, които наистина обработват информация, свързана с продажбите, но нямат връзка с касовите апарати“.
В БСК са постъпили сигнали от членове на камарата за обективна невъзможност за прилагане на изискванията в някои браншове – например в разносната търговия и търговията на едро заради изискването началото и краят на продажбата да бъдат отчетени в софтуера в рамките на един работен ден, уточни Попдончев.
От Стопанската камара се опасяват, че не е достатъчно прецизна и регламентацията на одиторските профили в софтуера, управляващ продажбите в търговските обекти:
„Който по аналогия на администраторския профил има достъп до голяма част от информацията, свързана с продажбите, но в редица случаи този софтуер е част от интегрирани системи за управление в предприятието, които съдържат информация, непряко свързана с продажбите и често тази информация е търговска тайна“.
Двете гледни точки към промените чуйте в звуковия файл.