Интервюто с Константин Димитров – посланик на Република България във Великобритания достига до вас, благодарение на любезното съдействие на e-vesti.co.uk
Здравейте, г-н Посланик Димитров. Благодаря за Вашето съгласие и за отделеното време за това интервю. Първия ми въпрос към Вас е как се чувствате в качеството си на Посланик на Република България в Обединеното кралство?
К.Д. Чувствам се съвсем на място. Комбинацията между моето образование и моята дипломатическа кариера и важността на момента, който преживяват както Великобритания, така и Европейския съюз прави моята мисия едно изключително приятно, но и сериозно предизвикателство.
Започнахте мандата си като Посланик с летящ старт- заехте поста си по време на Олимпиадата в Лондон, след това бяха на посещение и Президента и Министър- председателя на България?
К.Д. Действително направих една рекапитулация на интензивността на нашия диалог с Великобритания за тези по-малко от шест месеца. Шестима министри, някои от тях по два пъти са били на посещения, свързани със сериозни политически и икономически разговори. Извън това, което споменахте с пълно основание, посещението на Президента и на Министър- председателя, както във връзка с Олимпийските игри и подкрепата за нашите отбори, но не бих казал че на второ място е политическата им програма или програмата, свързана с проява на интерес към други възможности, произтичащи от Великобритания. Както беше случая например с посещенията на технологичните паркове от страна на Президент Плевнелиев.
Какви ще бъдат основните приоритети на работата Ви като Посланик?
К.Д. Те биха могли да се групират в няколко основни области. Интензивността на политическия диалог, което може да звучи клиширано в ушите на някои от вашите читатели, но това означава, че когато диалога е интензивен в комбинация между моята дейност тук и дейността на моя отличен колега Джонатан Алън в София. Това означава, че нашите министри, Министър- председатели и българския Президент със съответните му партньори тук ще могат да си „ сверяват часовника’’ по няколко важни теми. Едната е състоянието на Европейския съюз, начините за преодоляване на неговата криза и същевременно отстояването на националния интерес в рамките на този проблемно развиващ се ЕС, на който обаче и във Великобритания и в България, макар и в различна степен държат.
Втората област е синхронизацията на нашите политики в региони от стратегически интерес за страните ни като Западните Балкани, Близкия Изток и Северна Африка, източното партньорство и отношениятя с Русийската федерация.
Третата област, която е свързана с втората реално е партньорството ни в областта на сигурността както в двете страни и в регионите, които споменах, така и в по-широкия смисъл на международни операции, които имат за цел противодействие на най- големите злини на този свят: тероризма, организираната престъпност във всички нейни форми включително трафика на хора, разпространението на оръжия за масово поразяване и техните носители и борбата с разпространението на наркотици.
Следващата важна област е нашето културно сътрудничество, особено що се отнася до възможностите във Великобритания да се промотират или представят най- добрите образци на българската култура или културно- историческо наследство.
Ние имаме отлично действащ Културен институт. Имаме много добро взаимодействие с български културни дейци, които със своята самостоятелна дейност са се ангажирали доста благородно да лансират най- добрите постижения на българската култура. Отварям една скоба, за да спомена и известя Вашите читатели, че от 1 ноември в рамките на целия месец ще има един доста добър фестивал на българската култура, съорганизиран от г- н Иво Станков, българското посолство и Министерство на външните работи. Ако вашите читатели проявят интерес това би било много добре, за да можем ние българите да уважим тези представления, където между най-добрите представители и на класическата музика, и на джаза ще гостуват в Лондон.
И разбира се не на последно място в моята дейност е работата с българската общност, организирана по естествен начин в различни подобщности: на студентите, на лекарите и на представителите на българските финансисти и предприемачи в Лондонското сити. Това е важна част от моята дейност.
И не на последно място разбира се онова, което касае консулската дейност, която пряко засяга интересите на българите, които живеят във Великобритания. Като се започне от обработката и предоставянето на документи, от които те имат нужда до адресирането на техните проблеми с правосъдието на Великобритания и разбира се до болни теми като осигуряване на разрешения за работа, на сертификати, свързани с възможността им те тук да се възползват от правните възможности за упражняване на законна професия и т.н.
От британска страна не веднъж е изразявано желание за активизиране и на търговско- икономическите ни отношения, но като че ли до сега не се забелязваше активност от наша страна?
К.Д. Дейността ми за активизиране на търговско- икономическите отношения между нашите две държави не беше споменато от мен в изложението ми по-горе, защото тепърва предстои фокусирането ми в тази област. Само след 15 дни аз ще връча акредитивните си писма на нейно Величество. Обикновено едва тогава започва реалната работа на един посланик, а аз натрупах доста конкретна активност само за предходните месеци. Сега вече се фокусирам върху тази тема с още по- голяма сила. Основните области в дейността ми са: привличане на британски инвестиции за аутсорсинг- управлението на бизнес процесите и на call- център услугите.
Второ: Възможности за инвестиране или за управление на български инвестиционни проекти.
Трето: Оползотворяване на водното ни богатство, управлението на водния сектор.
Традиционно леката ни промишленост е сред тези отрасли и разбира се не на последно място стимулирането на българския туризъм.
През месец март приключи една мащабна промоция, финансирана от ЕС и българското Министерство на икономиката за популяризиране на възможностите за туризъм в България и действително резултатите са окуражаващи. Около 300 хил. британски туристи е прираста за периода до сега през последната година, като се очаква зимния сезон да бъде с около 8- 10% по интензивен от гледна точка на британските туристи към България в сравнение с предходната година. Ние смятаме, че в горепосочените области ще реализираме прираст на британските инвестиции. А това, което аз ще направя заедно с моето търговско аташе е да посетим няколко града през есента на 2012 година и в перспектива 2013 година, започвайки от Лестър и Нотингам. Вероятно ще направим посещение близките месеци в Шотландия, планираме визита в Уелс и Северна Ирландия през 2013 година, тъй като на локално ниво пробуждането на интереса е толкова важно, колкото е в тази световна столица, каквато е Лондон.
След безпрецедентната дипломатическа нота от Вас и румънския посланик положението с издаването на работни карти не само, че не се подобрява, а напротив- влоши се. Сега срока за разглеждане вече е 8,5 месеца, телефона за връзка с Home Office продължава да не работи, в Croydon все така нямаме достъп нито по телефон, нито да си запазим час за интервю online! Kакво ще предприемете като следваща стъпка в тази насока?
К.Д. В интерес на истината, когато аз пристигнах вече имахме тези просрочия от около 8 месеца. Шест месеца е така да се каже преклузивния срок, който е според постигнатата договореност и според установената официално заявена практика. Но още в първите седмици аз видях, че това положение е недопустимо. Сам инициирах и проведох срещи на министерско ниво. Въпросът беше поставен от министър Тотю Младенов по време на неговото посещение във Великобритания тази година. Отново ще бъде поставен по време на трудовата борса на 21 октомври, където между другото Тотю Младенов и българската делегация ще представят възможностите за работа във Великобритания на студенти и български граждани в студентска възраст, които не знаят може би възможностите за работа във Великобритания днес, когато имаме безработица в много други места в ЕС.
Смятам че подобряване на работата на центъра в Croydon, осигуряване на възможности за директни интервюта, откриване на специален телефон за България и Румъния беше при всички положения едно от нещата, които поставихме и сега ще поставим, тъй като прогресът е незадоволителен, ако въобще може да се говори за прогрес. Получихме уверението, че зад тази незадоволителна ситуация не се крие някакъв политически мотив, но докато ние не видим видима промяна няма да се успокоим и няма да приемем обясненията на определени служители в британската администрация.
Българските студенти в Лондон също изпитват затруднения с ваденето на студентски работни карти. Какви дипломатически стъпки ще предприемете за да помогнете на студентите ни?
К.Д. Това беше един от пуктовете, поставен при последната ни среща. Това беше предложение на моя колега- съветник по трудово- правните въпроси. Това ще продължи да бъде поставяно при първия повод, а той е посещението на министър Тотю Младенов само след няколко седмици, тъй като действително това е много важно за тези млади хора. Това има отношение и към възможността им за реализация. Без този стаж те не биха могли да получат съответния ценз в много отношения. Ето защо тази идея, която има своето основание ще бъде в центъра на моето внимание.
Открояване на специална писта или за всички студенти или поне за определени категории студенти, особено когато става дума за преодоляване на пречки забавящи или правещи невъзможно получаването на възможност за стажуване.
Смятате ли, че броя на дипломатите в посолството отговаря на големината на българската диаспора в Англия? Ще поставите ли въпроса във Външно министерство и да очакваме ли скоро нови назначения и какви?
К.Д. Бих могъл да кажа, че смятам. Но тъй като знаем много добре бюджетното състояние на Министерство на външните работи. Аз отчитам това, че мисията на България във Великобритания в Лондон е т.н. категория А, тоест това е мисията която колкото и да звучи странно отстрани е сред най- добре обезпечените поради изключителната важност на тази мисия в българската външна политика. Безпорно е, че ние работим с един минимум от хора, но за сметка на това обаче, доколкото това зависи от мен, аз съм съдействал за подбирането и изпращането поне частично на такъв екип, който да отговаря на високите изисквания на българо- британските отношения и на личните мои изисквания. Безспорно ние сме с минимален състав. Но с този минимален състав от качествени колеги ще можем да постигнем успехите, които съм предначертал.
На 18 октомври ще връчите акредитивните си писма на кралица Елизабет Втора. Как се подготвяте за този забележителен момент?
К.Д. Специалния начин за подготовка е в две посоки. Първо- да се запозная с протоколните изисквания този действително забележителен момент. Имам специална среща с протокола на нейно Величество, където в детайли ще уточним всички моменти. Второто, което е важно- какво ще бъде съдържанието на тази относителна кратка аудиенция, дадена от нейно Величество. Това също е въпрос, по който ще работя до последния момент в консултация с институциите в България. Ще използвам повода още веднъж да поканя нейно Величество да посети България от името на Президента Плевнелиев.
Приемате ли назначението Ви за Посланик на Република България във Великобритания като връх на дипломатическата Ви кариера?
К.Д. Да, бих казал, че аз го възприемам като един от върховете, защото някой може да каже не е ли по-висока длъжността, на което сте били във Външно министерство. Това е един от върховете по причини съвместяващи личния ми професионален и извъндипломатически интерес с йерархията на значимостта на длъжността на Посланик в Лондон в международната практика.
Ще съдействате ли за среща на българската диаспора в Лондон с Президента Плевнелиев?
К.Д. За среща с българската диаспора съм твърдо за. Българският Президент Плевнелиев беше поканен да посети Великобритания от г-н Уилям Хейг и това ще се случи вероятно през 2013 година. Тогава аз ще предложа г-н Плевнелиев да се срещне с българската общност в Лондон. Ето това вече ще бъде една действително ангажираща среща. По повод на приеми и по други поводи и аз съм в непрекъснат контакт с представители на различните кръгове на българската общност. Това ми носи изключително удовлетворение.
Последен въпрос. Как прекарвате свободното си време, ако има такова?
К.Д. Ако има такова го използвам за действително запознаване с културата и историята на Великобритания. Това за мен е изключително обогатяващо и е източник на върховна духовна и историческа наслада.
Уважаеми г-н Посланик, благодаря Ви за това интервю.
К.Д. И аз Ви благодаря за това, че проявихте интерес към работата ми на Посланик и към дейността на посолството.
В заключение искам да споделя пред Вас личното си мнение, което се затвърди у мен след това интервю. То е, че най- накрая България и българите в Обединеното кралство имаме за Посланик ерудиран, компетентен, отлично подготвен професионалист- дипломат от кариерата. Желая успех на отговорната Ви дейност.
Едно интервю на инж. Струмен Паунов от онлайн Вестник Вести Лондон с Посланика на Република България в Обединеното кралство Константин Димитров.
