„В продължение на близо три десетилетия се опитвам в Македония да въведа нов подход към българската политика, но и да инициирам ново четене на македонската история за отношенията ни с българския народ“. Това заявява в специално изявление за БГНЕС Любчо Георгиевски, премиер на Република Македония /1998-2002г./ и създател на ВМРО-ДПМНЕ.
„През тези двадесет и осем години критиките ми бяха насочени най-вече към македонските митологии, лъжи или исторически фобии. В този смисъл мога да призова моя личен принос към определена част от македонските граждани да променят своето съзнание, за да започнат без предразсъдъци да гледат на нашите български съседи.
Ето защо сега си давам правото да извърша сериозна критика към българската политика към Република Македония. А именно, аз съм свидетел на прилагането на напълно непринципна политика, поставена напоследък от нашите приятели от източната страна. За да бъде парадоксът по-голям, това се случва, когато като министър-председател на Република Македония дойде един прагматичен политик, човек, който с лекота подписа договора за приятелство с Република България, който постоянно дава доброжелателни изявления, че иска да бъде приятел с България, правейки огромни смели стъпки в тази посока; въпреки че в собствената си партия има голяма съпротива срещу неговата политика; въпреки че има огромна опозиция от страна на силната ВМРО-ДПМНЕ, която не престава да призовава за „сключения вреден договор с България“; въпреки че е изложен на критика за подписания договор от историци, журналисти и различни независими интелектуалци.
И нека не забравяме, че македонските социалдемократи са създали антибългаризма в Македония. И тъкмо поради това в момента, когато в западна съседка имате най-добрият премиер, който има разбиране и инициатива нещата с България да се развиват, ние сме свидетели на една крайна арогантност, наглост, демонстриране на напълно непознаване на вътрешните състояния в Македония и дълбоко подкопаване на позициите на своя приятел. Събитията се движат сякаш на филмова лента. Първо беше измислен проблемът с името Северна Македония. Дали това име е застрашило българските национални интереси? Да не забравяме, че името „Северна“ не изпълва с ентусиазъм македонците, а идва след три десетилетия трудни преговори с гърците. А когато стане необходимо да се промени името на държавата, е необходимо да се запази поне определено достойнство, аналогично на подобни примери в международната политика. Съгласен съм, че някакви крайни националисти могат да злоупотребят с представката “Северна“ с иредeнтистки цели, но същото тълкуване може да се прави и на името Горна или Вардарска Македония, а най-вече ако не се промени, а си остане Република Македония.
Че това е най-убедително, го потвърждават нагласите на самите гърци, които в името Република Македония виждат най-големия иредентизъм. Да не забравяме, че Република България първа призна името Македония на нашата страна, но и да не заобикаляме българските политици, които от три десетилетия мълчат за едноименната гръцкото монополизиране на същото име. Колко лесно политиката на България позволява да се консолидира монополът на името Македония в интерес на гръцката кауза. През 19 и началото на 20-ти век България бори ли се с Гърция заради монопола на името на Македония?
След това се появи проблемът с македонската православна църква. Съжалявам, че в нашия източен съсед мнозинството не разбра колко смело е направила македонската православна църква, като инициира Българската православна църква да я разпознае като църква-майка. Тази идея имаше привърженици, но имаше и много цинични и саркастични анализи. Коментарите, които проследих: „нека бъде разпусната като църква и да се претопи в БПЦ“ свидетелстват само колко малко е известно положението в Македония.
След това по време на посещението на президента на Република Македония, Георге Иванов (чийто постоянен критик бях в продължение на десет години), се получи неудобство. Въпреки че пристига по покана на Република България, той се изправи пред грубо затворената врата на кабинета на премиера, което беше аргументирано с някои вътрешни македонски условия. За такава грубост в международната дипломация не съм чувал дълго време. Трябва да се знае, че това не е само личен акт към определен политик, но и отношение към институцията на президента на съседна държава.
Освен това станахме свидетели на няколко изказвания от моя личен приятел Ангел Димитров, който със своите основни позиции също така гарантира, че комисията по обща история скоро ще се провали, така че трудно ще се стигне до сближаване на нашите истории.
А до върха се стигна с изживяването с премиера Зоран Заев.
Отначало се замислих къде е неговата грешка?! Илинденското въстание било македонско? После дойде, сякаш координирано, клане от страна на най-големите български политици и голям брой анализатори и журналисти. Значи ли това, скъпи съседи, че имаме нова забрана за употреба, този път с македонското прилагателно? Имаме ли някакви нови проблеми, които никога не са съществували, дори в българската историография? Сега, когато започваме да говорим за едно съществено сближаване, някой измисля проблеми, които не съществуват дори в най-крайните български среди. Нима тепърва трябва да се обяснява, че всичко, което се е случило на територията на Македония, може и се подразбира да бъде наречено македонско. Нима тракийските паметници на територията на България не са български? Но проблемът не е само в географското определяне, но и съдържа съществено измерение. Ако Илинденското въстание е водено от организация, която се нарича македонска, ако крайната цел е автономия на Македония, не можем ли да го наречем македонско?
Впрочем, ако Илинденското въстание не е македонско, защо през тридесетте години на ХХ век българската комунистическа партия притисна Коминтерна да признае македонската нация, което беше тяхна политика почти три десетилетия. Ако Илинденското въстание не беше македонско, би ли имало днес самостоятелна и независима Македония с пълна подкрепа на нейните граждани? През 1900 година един от нашите съвместни писатели Войдан Чернодрински, роден в Македония и живял и умрял в София, написва драмата „Македонска кървава сватба“. В новото издание, как би било по-подходящо да се постави заглавието, само „кървава сватба“ или „българска кървава сватба“? Същият автор през 1904 г. пише и драмата „Македонско въстание“.
Забранявайки ни прилагателното “македонски“, означава ли, че вече нито Охридското, нито Тиквешкото ще ги наричаме македонски? А какво правим – македоно-одринското опълчение? Какво ще правим с единадесетата македонска дивизия? Какво ще правим с македонската имиграция в Америка, както я нарича и Ванче Михайлов, но и от Георги Пирински? Как ще кръстим „македонския научен институт“ и неговия вестник „Македонски преглед“? Как ще се справим с „македонските братства“, съществували във всеки град в България? Или пък с Македонската патриотична организация /МПО/ в САЩ и тяхното издание „Македонска Трибуна“?
Скъпи приятели, във вашите ежедневни политически изчисления между правителството и опозицията представихте безпринципно Македония. Отворете вашите собствени историографии и ще срещнете хиляди места, в които се използва описателното прилагателно „македонско“. И накрая отново ще ви напомня, че в лицето на премиера Заев имате прагматичен приятел. Не си позволявайте да губите неговата привързаност, защото може би в момента той е единственият политик, готов да се извини за нещо, което не е направил погрешно. Ако той падне, докато се появи втори като него, ще чакате две или три десетилетия!
И на края, оставете историческите декларации на страна, ами вижте, че на ГКПП Делчево – Благоевград има постоянно задръстване, а през уикендите и по празниците хората чакат и по няколко часа. Тъй като теснината е изключителен от ваша страна, отделете от бюджета 50 хил. евро, за да направите още една лента, така че гражданите да могат да пътуват и да общуват свободно“.