„Естествено беше да се стигне до конфронтация между силни и неотстъпчиви характери като президентите на Турция и САЩ Ердоган и Тръмп. И в двете държави положението е такова, че нито една от тях не може да си позволи нито едно отстъпление – никъде, по никакви въпроси“. Това каза в предаването „12+3“ външнополитическият анализатор Димитър Гърдев:
„И двете държави са в едни много сложни преходни моменти и всеки един от тези президенти – на Турция и на САЩ, се опитва да затвърди своята власт, а тя се случва на базата на много сериозни вътрешни конфронтации, на силна опозиция, на движения в собствените им държави, които изискват от тях много твърда, неотстъпчива позиция. Много често това се изразява и на международната арена“.
За жестокия срив на турската лира има чисто икономически основания
Освен конфронтационните въпроси на терена на Близкия Изток, които имаха САЩ и Турция, Гърдев посочи като други зони на конфликт косвените обвинения към САЩ за участие в преврата срещу президента Реджеп Ердоган, а сега и подобните обвинения след търговската война, която Вашингтон обяви на турската металургия. „Наистина може да се говори за това, че САЩ използват долара като икономическо оръжие, санкциите като икономическо оръжие. Те разполагат с този властови елемент, както пък Русия разполага с газовата си политика, но в края на краищата, за да сринете така жестоко турската лира, си има чисто икономически основания“, посочи Гърдев:
„Числата са много показателни. Когато имате една задлъжнялост от порядъка на 470 милиарда, когато вашата икономика разполага с около 800 милиарда, даже и по-малко, но виждате, че е премината границата на 60-те процента от дълга, когато трябва да изплатите само до края на годината около 189 милиарда дълг, когато дългът в турската икономика е структуриран така, че от 20 процента задлъжнялост – корпоративен дълг на турската икономика на стопанствата, в момента има 70 процента, и това само за десет години, когато този дълг е изцяло структуриран във външна валута – в долари, в евро, и вашата лира се срине драстично – 40 процента, за да изпълните тези 189 милиарда плащания (вашият дълг е изключително скъп, той е нараснал с 40 процента), виждате, че всъщност нещата са много сериозни. Това се знае от турското ръководство. Неслучайно обърнах внимание на това, че турският президент изтегли изборите, именно защото очакваше срива“.
В турската икономика има огромни дисбаланси, подчерта Димитър Гърдев:
„Този бум, който беше чисто политическа акция, беше достигнат за сметка на огромни кредити. Кредитите идваха от Залива – от Саудитска Арабия, от Катар, от Обединените арабски емирства, но тогава те бяха съюзници. В момента от тези заливни държави съюзник на Турция остана само Катар и Турция се постави в пряка конфронтация със Саудитска Арабия. Голяма част от заемите трябва да бъдат изплащани, а Саудитска Арабия няма да даде отсрочка. А Катар даде тази помощ (15 милиарда долара), защото се откупи – знаете каква беше кризата преди две години със Саудитска Арабия и как Турция застана твърдо зад Катар“.
Това е провалът на икономическата програма на турския президент
„Когато 2016 година Реджеп Тайип Ердоган започна кампанията си за референдум за промяна на конституцията, неговият основен слоган беше. „Ако вие ми дадете президентска република, ако изменим структурата на държавата, аз ви обещавам, че от 17-та икономика ще ви направя десета“. Това беше удар и това е провалът на икономическата програма на турския президент. Нещата не стават с политически заявления. Когато политическите заявления се сблъскат с икономическата реалност, се стига до това“, подчерта още Гърдев.
Той обърна внимание и върху задлъжнялостта на европейските банки към банковата система на турската държава: „Сривът на банковата система на Турция, ако това се случи, това неминуемо ще повлече и европейската банкова система, и то в южните държави, чието положение и без това не е цветущо“.
Цялото интервю ще чуете от звуковия файл.
Коментари чрез Facebook
коментара
