Само преди година съвместният проект на Петър Дундаков с Мистерията на българските гласове и Лизa Джерар от Dead Can Dance препълни първо зала „България“, а след това и Античния театър в Пловдив. През май тази година пък беше световната премиера на албума им BooCheeMish, издаден от Шуберт Пъблишинг.
В сутрешното ни „Радиокафе“ разговаряме с композитора Петър Дундаков, когото открихме на път за Полша (представянето на фестивала в Катовице вече мина с голям успех). Междувременно рецензии за „BooCheeMish“ излизат не само из цяла Европа (в една от тях определят албума като най-добрия вокален продукт на 2018-а), но и отвъд океана, при това в NY Times. Там заглавието гласи „Фолклорен хор се завръща с помощта на приятел“, припомня се „Грами„-то на Мистерията на българските гласове през 1989-а, работата им с Пол Саймън, Кейт Буш и факта, че от 20 години не са записвали. Силното присъствие на бийтбокса (в лицето на наистина впечатляващия SkilleR) и органичния начин, по който е вплетен в композициите, както и факта, че те (композициите) са така поразяващо различни от преди 20 години, но са ярко обединени около уникалността на гласа и неговите неизчерпаеми възможности – всичко това е отбелязано от авторитетното издание.
Самият Петър Дундаков държи да изброи всички музиканти от проекта – и перкусиониста Дейвид Кукърман, и китариста Петър Миланов, и гъдуларката Христина Белева… „Лиза Джерар допринесе много и съвместната ни работа все повече ще се разгръща“ – каза Петър Дундаков пред Радио София. И продължава с музикантите – Костадин Генчев, а отскоро и Георги Дончев, с което „палитрата от инструменталисти става все по-интересна и дълбока“. Иначе заглавието BooCheeMish (Бучимиш) идва от диво цвете, което цъфти между скалите и в NY Times е цитирана аналогията с музиката, която процъфтява на границата между различните култури. „Не сме се стремили да правим нищо друго, освен хубава музика, създавана през 21-ви век. Аз не страдам от предразсъдъци по отношение на границите в музиката и исках да създам проект, обединен от гласовете“ – думи на Петър Дундаков, който вярва, че проекти като този ще възвърнат блясъка на българската музика по света.
И ако съдим по представянията на BooCheeMish, това наистина се случва. Първо в Холандия, после в Швейцария, сега в Полша, предстоят участия в престижната Нощ на хоровете в Брюксел на 24 и 25 август, след това – минитурне в четири града в Германия, после Париж, Рим…
„Вярвам, че имаме неограничени възможности, които трябва да разгръщаме и се надявам, че съвсем скоро ще стартираме и голямо световно турне“ – добавя Петър Дундаков, един от най-ярките родни композитори от по-младото поколение.
Започнал някога от „Тибетски сърца“, преминал през дипломата по философия от Софийския университет и по композиция от Ротердам, Петър Дундаков има награди за театралната си музика, много успешно проекти в киното (нека припомним само „Възвишение“), балет „Арабеск“ имат спектакли по негова музика… Като че ли в момента за Петър Дундаков граници няма. Има път за усъвършенстване и за нови предизвикателства.
Вторият сингъл от албума „Бучимиш“ – „Рано ранила“ вече влезе в Топ 10 на националната класация БНР Топ 20.