Проф. Николай Милошев, директор на Геофизичен институт към БАН, разкри пред "ШОУ" дали ни чакат още земетресения като това край Гоце Делчев

Гласувай за статията
Преди дни България се разлюля от земетресение, макар и не толкова силно по магнитуд, колкото историята у нас помни. И все пак – достатъчно, за да предизвика моментен смут и паника в мнозина. Земетресението е регистрирано в Югозападна България, сочи справка от Европейския сеизмологичен център, като земният трус е с магнитуд от 4.1 по Рихтер, усетен в 17:17 ч. на 2 август. Епицентърът е с дълбочина от 2 км и е на 18 км от Гоце Делчев, на 55 км от Благоевград и 114 км южно от София. За да разсеем съмненията за последващи земетресения, разговаряме със сеизмолога и директор на Геофизичния институт към БАН – проф. Николай Милошев.
– Проф. Милошев, преди броени дни бе регистрирано земетресение в Югоизточна България с магнитуд от 4 по Рихтер. Имаме ли повод за притеснение?
– Слава Богу, нищо страшно няма. Основният трус бе с магнитуд от 4 по Рихтер, а след него и още един от 3, 4. Неприятното в случая е, че в района, в който е регистрирано, доста хора са го усетили, съответно са се уплашили. Макар че то се случва най-вече между Банско и Гоце Делчев, в източния край на парк „Пирин”, който е абсолютно ненаселен район. Но все пак са го усетили – и в Благоевград, и в Пловдив, дори в София на много места.

– Според класификацията този магнитуд не е силен, въпреки това традиционно предизвиква паника в някои хора.
– Да, според класификацията това не е силно земетресение. Но усещането на хората винаги е в пъти по-голямо. Знаете, когато се разклати всичко наоколо, особено пък земята под краката ви, нищо не е в състояние да ви убеди, че това е слабо. Но това е просто усещане. В действителност положението не е толкова страшно.

– Поне моето усещане бе за вертикално разлюляване. Но можем ли да говорим за по-щадящ вариант на земетресението изобщо?!
– Да, земетресението може да бъде и вертикално, и хоризонтално. Това, което може би вие смятате, че е усещане като от вертикално разлюляване, според мен е обратното – усетили сте хоризонталното. Защото, колкото по-далеч сме от епицентъра на земетресението – както е в нашия случай в София – толкова по-малко усещаме вертикалния компонент, който затихва по-бързо, а се усеща повече хоризонталният. По принцип


 
във всички земетресения има трептения във всички посоки –
 
и по вертикала, и по хоризонтала. В този случай сега съм на мнение, че нямаме повод да се притесняваме, защото става дума за сеизмично активен район. На такива места земетресения стават непрекъснато, само че доста по-слаби, които никой не усеща. Сега беше малко по-силно и затова е неприятно. Но е в тези граници, в които е сигурно, че няма материални щети, пък за човешки изобщо да не говорим.

– В паниката при земетресение има хора, които реагират доста неразумно спрямо собственото си здраве. Какви препоръки бихте им дали?
– Много е лесно да се каже и много трудно да се направи. Човек, ако може да не изпадне в първия момент в паника, би си направил най-добрата услуга. Защото паниката никога не е добър съветник, в нито една житейска ситуация, знаете го, предполагам от собствен опит, както го знае и всеки един от нас. Но е много трудно постижимо. Все пак добре е в такива ситуации да не се ползват асансьори, ако човек е тръгнал да излиза отнякъде. По-добре да слезе по стълбите. Но най-добре да изчака да мине трусът и тогава да тръгне, а не да хукне в момента на неговото случване, защото така
 
излага себе си на по-голям риск, отколкото е възможно да има
 
в действителност. А ако в този момент сме си вкъщи, добре е да застанем под касата на врата или пък под здрава маса. Но пак казвам – земетресението сега съвсем не е чак толкова силно, за да предизвика такова притеснение.

– Предвид резките климатични особености, хората станаха доста чувствителни. А сега и земетресението внася допълнително напрежение…
– Така е принципно, да. Имаме климатични промени, имаме и земетресение, но между двете няма база за корелации.

– Да очакваме ли сега някакви по-слаби вторични трусове?
– Би трябвало да има, да. Първото вече се случи – 45 минути след първоначалното земетресение. Надявам се, че сега постепенно ще затихне и хората вече няма да го усещат.

– Съседна Гърция доста често я люлеят земетресения…
– О, да, така е. За наш късмет в Гърция сеизмичната активност е много по-голяма, отколкото е в България. Това е било винаги и ще продължава да бъде така. У нас също има сеизмични огнища, но сравнено с Гърция, не е за говорене. За съжаление не сме като Германия и Чехия обаче, където пък земетресения не стават на практика.
На земята има сеизмично активни зони и такива, които не са толкова засегнати. Може би все пак малко повече трябва да се концентрираме около това, че и
 
България е в сеизмично активна зона
 
За съжаление, земетресения с по-силен магнитуд, който се беше случил преди не много време в Иран, са се случвали дори и по българските земи в началото на 20-и век. Това са първите години след 1900 г. За съжаление, това е нещо, което е напълно възможно някога, в бъдеще, отново да ни се случи и хубаво е ние да бъдем в известна степен подготвени за това. Да, до известна степен нашата земя е благословена, защото земетресенията в Гърция и в Турция са доста повече от българските. В Румъния имат Вранчанското сеизмично огнище с дълбоко земетресение. От тази гледна точка, ние сме до известна степен привилегировани, макар и не завинаги. 

Интервю на Анелия ПОПОВА, в. „ШОУ“
 

Коментари чрез Facebook

коментара

Добавете коментар