– Слава Богу, нищо страшно няма. Основният трус бе с магнитуд от 4 по Рихтер, а след него и още един от 3, 4. Неприятното в случая е, че в района, в който е регистрирано, доста хора са го усетили, съответно са се уплашили. Макар че то се случва най-вече между Банско и Гоце Делчев, в източния край на парк „Пирин”, който е абсолютно ненаселен район. Но все пак са го усетили – и в Благоевград, и в Пловдив, дори в София на много места.
– Според класификацията този магнитуд не е силен, въпреки това традиционно предизвиква паника в някои хора.
– Да, според класификацията това не е силно земетресение. Но усещането на хората винаги е в пъти по-голямо. Знаете, когато се разклати всичко наоколо, особено пък земята под краката ви, нищо не е в състояние да ви убеди, че това е слабо. Но това е просто усещане. В действителност положението не е толкова страшно.
– Поне моето усещане бе за вертикално разлюляване. Но можем ли да говорим за по-щадящ вариант на земетресението изобщо?!
– Да, земетресението може да бъде и вертикално, и хоризонтално. Това, което може би вие смятате, че е усещане като от вертикално разлюляване, според мен е обратното – усетили сте хоризонталното. Защото, колкото по-далеч сме от епицентъра на земетресението – както е в нашия случай в София – толкова по-малко усещаме вертикалния компонент, който затихва по-бързо, а се усеща повече хоризонталният. По принцип
във всички земетресения има трептения във всички посоки –
и по вертикала, и по хоризонтала. В този случай сега съм на мнение, че нямаме повод да се притесняваме, защото става дума за сеизмично активен район. На такива места земетресения стават непрекъснато, само че доста по-слаби, които никой не усеща. Сега беше малко по-силно и затова е неприятно. Но е в тези граници, в които е сигурно, че няма материални щети, пък за човешки изобщо да не говорим.
– В паниката при земетресение има хора, които реагират доста неразумно спрямо собственото си здраве. Какви препоръки бихте им дали?
– Много е лесно да се каже и много трудно да се направи. Човек, ако може да не изпадне в първия момент в паника, би си направил най-добрата услуга. Защото паниката никога не е добър съветник, в нито една житейска ситуация, знаете го, предполагам от собствен опит, както го знае и всеки един от нас. Но е много трудно постижимо. Все пак добре е в такива ситуации да не се ползват асансьори, ако човек е тръгнал да излиза отнякъде. По-добре да слезе по стълбите. Но най-добре да изчака да мине трусът и тогава да тръгне, а не да хукне в момента на неговото случване, защото така
излага себе си на по-голям риск, отколкото е възможно да има
в действителност. А ако в този момент сме си вкъщи, добре е да застанем под касата на врата или пък под здрава маса. Но пак казвам – земетресението сега съвсем не е чак толкова силно, за да предизвика такова притеснение.
– Предвид резките климатични особености, хората станаха доста чувствителни. А сега и земетресението внася допълнително напрежение…
– Така е принципно, да. Имаме климатични промени, имаме и земетресение, но между двете няма база за корелации.
– Да очакваме ли сега някакви по-слаби вторични трусове?
– Би трябвало да има, да. Първото вече се случи – 45 минути след първоначалното земетресение. Надявам се, че сега постепенно ще затихне и хората вече няма да го усещат.
– Съседна Гърция доста често я люлеят земетресения…
– О, да, така е. За наш късмет в Гърция сеизмичната активност е много по-голяма, отколкото е в България. Това е било винаги и ще продължава да бъде така. У нас също има сеизмични огнища, но сравнено с Гърция, не е за говорене. За съжаление не сме като Германия и Чехия обаче, където пък земетресения не стават на практика.
На земята има сеизмично активни зони и такива, които не са толкова засегнати. Може би все пак малко повече трябва да се концентрираме около това, че и
България е в сеизмично активна зона
За съжаление, земетресения с по-силен магнитуд, който се беше случил преди не много време в Иран, са се случвали дори и по българските земи в началото на 20-и век. Това са първите години след 1900 г. За съжаление, това е нещо, което е напълно възможно някога, в бъдеще, отново да ни се случи и хубаво е ние да бъдем в известна степен подготвени за това. Да, до известна степен нашата земя е благословена, защото земетресенията в Гърция и в Турция са доста повече от българските. В Румъния имат Вранчанското сеизмично огнище с дълбоко земетресение. От тази гледна точка, ние сме до известна степен привилегировани, макар и не завинаги.
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. „ШОУ“