Това интервю достига до вас, благодарение на любезното съдействие на e-vesti.co.uk
- Каква е Вашата лична стратегия за изработването на „Национална стратегия за българите зад граница”?
М.П. Личната ми стратегия е националният документ да се пише с много голямо участие на българските общности зад граница. Без тях бихме създали нещо, в което ще има наблюдения, интерпретации, спомени и размисли, но няма да има достоверност. А и смисъл. Българските общности са доста, те са навън по различни исторически и социални причини. За мен е важно да говорим помежду си без предубеждение и без фалшиви емоции как те непременно трябва да се върнат, за да участват в градежа на държавата. Това и президентът Плевнелиев, и аз заявихме в предизборната ни платформа – искаме българите да успяват там, където са избрали да живеят и да правят кариера. Те няма да загубят топлотата към България, убедена съм. А ако ние работим за това страната да става все по-добро място за живеене, за образование и за отглеждане на деца, това ще е реалното основание част от тях да се върнат. Да дадем възможности да участват в пространство с много варианти. Да участват – това е моето желание!
- Къде според Вас е мястото на изпълнителната власт в реализацията на тази стратегия?
М.П. Изпълнителната власт вече работи върху проект на рамка за нова национална програма за българските общности зад граница. Министерството на образованието и науката осигурява преподаватели, учебни материали и изпитни комисии за българските училища зад граница. Държавната агенция за българите в чужбина комуникира с общностите, подпомага ги с информационни, исторически и културно-познавателни материали. Държавата, макар и недостатъчно, финансира български събори и изложби зад граница, включително чрез Министерството на външните работи. Ще имаме стратегия, ако нейните принципи и приоритети се припознаят като „свои” – от българските общности зад граница, институциите и различните власти, през неправителствените организации и медиите.
- Смятате ли, че българите зад граница ще Ви повярват? Десетилетия наред държавата ги беше обявила за „врагове на народа” и „невъзвръщенци”, а сега една година преди изборите се сети за тях? Как ще ги убедите, че срещата на българите зад граница в Брюксел не е предизборна PR акция?
М.П. Не искаме ли времената на „враговете на народа” и „невъзвращенците” да са далече зад гърба ни, със сигурност в миналия век?! Аз не желая тези времена да се връщат. Избори имаше миналата година, ще има следващата, ще има и нататък – изборите са част от демокрацията. Но демокрацията е много повече от това да правиш избори. Тя е в създаването на отворена среда за общуване, за установяване на връзки между хората, между общностите. Надявам се да си повярваме взаимно. Подходихме към организирането на конференцията честно – свързахме се с български сдружения в чужбина и ги попитахме – какво да обсъдим в Брюксел. Така направихме и с дневния ред, усъвършенствахме го, включихме нова тема – за институционалното представителство. Моят екип осъществява мащабна комуникация с хората, които заявиха участие, както и с онези, които няма да могат да дойдат, но се интересуват какво ще се случи на конференцията. Много внимателно, до детайли следим и критичните предварителни реакции. За нас е важно, че има интерес, а на критиките и въпросите отговаряме веднага. Несъгласието с тема или позиция не е страшно, страшна е апатията.
- Бихте ли посочили конкретно как българската държава смята да даде възможност на българските общности зад граница да участват в изработването на всички държавни политики?
М.П. От гледната точка на президентската институция конференцията е и изпълнение на наше обещание от преди изборите – да настроим вниманието си към българските общности зад граница, да имаме диалог с тях. Техният житейски и професионален опит и капацитет може да бъде използван за продължаването на реформите тук, в България. Мнозина от тях изрично заявиха такова желание. Днес географската дистанция не е проблем, за да обменяме информация и идеи. Сега ще се видим в Брюксел, после ще направим конференция в София или Пловдив, може би четвъртата по ред ще е чрез интернет, като една мащабна българска сесия в мрежата. Нека не натоварваме красивата идея с напрежение как ще преживеем, ако не прескочим високата летва. Желанието ми е последователно да извървим пътя към пълноценно участие на българските общности в живота на модерна България. Мнозина от сънародниците ни са запалени и пристрастни към модели, които те желаят да бъдат наложени у нас незабавно, защото в други държави са дали добър резултат. Да ги чуем, но да включим тези добри идеи в конкуренция и с други добри идеи.
- Аз съм българин с двойно гражданство и смятам, че чл.65, ал.1 от Конституцията на Р България е дискримационен спрямо мен. Вашето мнение като юрист?
М.П. Всеки държавник трябва да бъде особено предпазлив, когато се ангажира с крайни квалификации, особено по отношение на основния закон. Истина е, че подобни ограничения съществуват в доста конституционни уредби и то на държави, които по традиция определяме като стари демокрации. В лично качество съм убедена, че се налага нов прочит на правата и задълженията, свързани с гражданството. Тази идея лансирах още като бях министър на правосъдието. Изисква го времето, в което живеем. Връзката между гражданин и държава вече не е толкова „териториална“, ние говорим за европейски граждани и все по-често, и с все по-малко ирония и за „граждани на света“. Наистина се налага да преосмислим доколко това ограничение е житейски обосновано и необходимо.
- Ще подкрепи ли президентската институция инициативата за създаване на избирателен район „ Чужбина” и възможността за електронно гласуване от българите зад граница в изборите за българско Народно събрание?
М.П. На електронното гласуване съм привърженик, като бъде организирано и проведено по начин, който да не поставя под съмнение автентичността на вота. Още през месец юни т.г. президентската институция заяви, че електронното дистанционно гласуване трябва да залегне в Изборния кодекс. Искрено желая още догодина да се осъществи експериментално електронно гласуване и вие, нашите сънародници, да бъдете улеснени в осъществяване на избирателното ви право. Към въпроса за избирателен район „чужбина“ подхождам с разбирането за защита на принципа за равно избирателно право. За вземането на политическо решение по този въпрос със сигурност би ни помогнала по-голяма активност при гласуването на българските общности зад граница. Като юрист бих искала реформите и в избирателното законодателство да не продължават вечно и на парче. Не подценявам и с внимание се отнасям към всички гласове и към всички мотиви „за” подобна промяна, но също така знам, че промените в който и да е правен институт изискват отношение като към жив организъм – цялостно и без подценяване на която и да е негова част.
- Какъв според Вас трябва да бъде представителния орган на българите зад граница? Кой ще води бащина дружина винаги е бил типичен български проблем?
М.П. От многото си разговори с българските общности зад граница разбрах няколко прости и важни неща: мнозинството иска да имат един първи адрес в България, където могат да поставят въпроси, проблеми и да лансират идеите си. Искат да бъдат чути. Другото нещо, което разбрах, е, че те искат да излъчат по модерен и демократичен начин свои представители в подобен бъдещ орган – чрез избор. И най-сетне те очакват този представителен орган да е независим от другите власти, без, разбира се, да се лишава от общуването и сътрудничеството с тях. Не желаят бюрокрация, натрупване на институции, защото са убедени, че това не обединява, а отдалечава хората.
- Какво ще предложи държавата на младите образовани на Запад българи, за да се върнат да работят и да останат в България?
М.П. „Млад и образован” в 21 век е синоним на „свободен”. Свободният човек харесва възможността за избор. Има самочувствието да каже „да”, но и да откаже. Свободният човек не прави една крачка напред, а после две назад, защото го теглят непреодолими зависимости и страхове. Така че работата и животът в България са въпрос на избор за младите и образованите, и силно се надявам България да се развива така, че да изглежда привлекателна и конкурентноспособна за този техен избор. За избор на вариант от много възможности.
- Бихте ли ми дали за прочит подготвените от изпълнителната власт варианти на „Националната стратегия за българите зад граница”, за да мога да дам мнението си по тях? Президента Плевнелиев на Съвета по духовност, култура и национална идентичност на 18 юни каза, че се надява вариантите ще бъдат готови през септември?
М.П. Този проект, изработен от Агенцията за българите в чужбина, можете да видите на страницата на президентството, публикуван във връзка със заседанието на Съвета 18 юни т.г. Това е проект, ние нямаме участие в неговото изготвяне. За нас конференцията в Брюксел е мястото, откъдето искаме и смятаме за редно да тръгне формулирането на приоритетите на бъдещата стратегия. И несъмнено ще подкрепим усилията на изпълнителната власт.
- Готова ли сте като вицепрезидент и юрист да доведете докрай започнатото дело за диалог с българите зад граница?
М.П. Готова съм като човек, като юрист и вицепрезидент да работя за смислен диалог с българските общности зад граница. Това не е дело, което може да има „край”. Нито е дело, което зависи само от един човек. Но със сигурност волята на един вицепрезидент може да направи по-лесна раздялата със стари предубеждения и нови клишета. Имам воля. С конференцията искам да започнем обща работа, която после спокойно и със самочувствие да продължим. Искам този форум да е като бял екран, на който участниците да проектират своите идеи. Очаквам първия разговор с българските общности зад граница с амбиция и нетърпение. Пожелавам си да бъде честен, жив и да се чуе онова, до което мечтаем да стигнем, макар сега все още да ни изглежда твърде далечно.
Благодаря за това е- интервю. До среща в Брюксел за следващо интервю на живо за резултатите от срещата. Благодаря за отделеното време и желая успешна работа за благото на България.
М.П. За благото на България! Благодаря Ви!
Едно интервю на инж. Струмен Паунов от oнлайн Вестник Вести Лондон с вицепрезидента на Република България г-жа Маргарита Попова по повод предстоящата среща на българите зад граница в Брюксел.