Данните показват, че 15-те най-топли години на Земята са били през последните 20 години. В България се наблюдават повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения с разрушения и жертви. Затова и Координационният съвет по изменение на климата към МОСВ обсъжда напредъка си в разработването на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата. Вече е представен работен вариант на Стратегията, в който са включени действията в най-уязвимите сектори. Изследвани са ефектите върху изменението на климата върху девет сектора – селско стопанство, туризъм, транспорт, човешко здраве, биоразнообразие и екосистемни услуги, гори, воден сектор и градска среда. Това посочи заместник-министърът на околната среда Атанаска Николова:
„Мерките, които се идентифицират, до голяма степен са свързани с повишаване на информираността на обществото, с подобряване на образованието и на обучението. Интегрирането на знанието за климатичните изменения, за ефектите, до които водят тези климатични изменения както в политиките, така и в нормативната база, така и в ежедневната практика на всеки един земеделски стопанин е от изключителна важност. Тези климатични изменения ще доведат вероятно до промяна в технологиите на отглеждане на различните култури, а също и на животински видове. Вероятно ще доведат до промяна и във видовете култури, които са подходящи за отглеждане в нашите условия. Вероятно ще доведат и до необходимост от нови сортове или до нови методи за борба с нетипични за нашата страна вредители – плевели и болести. За всичко това е необходимо тясно сътрудничество, координация между науката и земеделските стопани и, разбира се, пълна подкрепа от страна на институциите. Институциите трябва да създадат благоприятната среда за прилагане на устойчиви политики и практики, включително и добри модели, които да насърчават земеделските производители да използват инструменти от типа на застраховането“.
За следващия програмен период се повишават изискваният на Европейската комисия да се отделят повече средства за мерки за намаляване на вредното въздействие върху климата, подчерта Николова:
„В процес на обсъждане е 30% от европейските средства да бъдат насочени към борба с климатичните изменения и адаптациякъм климатичните изменения. Това означава, че проектите, които ще бъдат финансирани с европейски средства, задължително трябва да отговарят на критериите за борба към климатични изменения или мерки за адаптация към климатичните изменения“.
Икономическите щети са очевидни и поради това застраховането на бизнеса и имуществото е стъпка за превенция от природни бедствия, коментира Георги Стефанов от организацията Световен фонд за дивата природа:
„Това е един сигнал към всички политици, че всъщност не можем да продължаваме така – с пасивно отлагане на решаването на този глобален проблем, защото на практика няма вече страна, която да не е засегната. Това, по което се работи активно на глобално ниво, но все още не сме видели достатъчно развито в България, са финансовите механизми, компенсаторните механизми. Оценките на застрахователните компании показват все по-голям обем като разход за подобен и обезщетения от негативните проявления на времето. Опазването на природата се явява най-евтиният елемент за справяне с измененията на климата и за прилагането на адекватни мерки за адаптация“.
Националната стратегия за адаптация към изменението на климата се очаква да бъде приета през септември.