Комисията установи, че от м. юли 2015г. „Топлофикация София“ ЕАД сключва договори за присъединяване с утвърдени образци, в които в противоречие на разпоредбите на ЗЗК едностранно налага на клиентите/ инвеститорите следните три нелоялни търговски условия:
– да изградят за своя сметка енергийните обекти (присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция), нужни за присъединяването на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа.
– да предоставят за безвъзмездно ползване на топлопреносното предприятие изградените от клиента енергийни обекти;
– да получат заплащане на цената на прехвърлените енергийни обекти в топлинна енергия;
По своята същност първото условие представлява налагане на необосновани разходи, които съгласно нормативната уредба „Топлофикация София“ ЕАД следва да поеме във връзка с изграждането на енергийните обекти, нужни за присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа.
Другото условие представлява налагане на необосновано задължение на клиентите, в техен ущърб, да предоставят за безвъзмездно ползване енергийни обекти, които са изградили със собствени средства, за които съгласно ЗЕ и Общите условия на „Топлофикация-София“ ЕАД, топлопреносното дружество следва да заплаща цена за ползване. Третото условие необосновано лишава строителите инвеститори от законоустановеното им право да възвърнат инвестицията, която са направили, за да изградят енергийните обекти вместо Топлофикация София, тъй като те не се явяват крайни потребители на топлинна енергия и поради тази причина е невъзможно да се възмездят чрез този наложен им способ.
Комисията счита, че тези условия представляват нелоялни търговски условия по смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗЗК, налагани от страна на предприятие с господстващо положение, които не са обосновани от обективни обстоятелства, а насочени към извличане на финансови ползи чрез експлоатиране на търговските партньори въз основа на притежаваната пазарна мощ.
Същите нямат друга легитимна цел, освен експлоатацията им, не са обективно необходими и налагането им би било невъзможно от предприятие, непритежаващо господстващо положение. В срок от 30 дни адресатите на определението и молителите имат право да представят писмени възражения по предявените твърдения. Срокът започва да тече от деня на получаване на определението.
