Автографът на Хайтов е от началото на 1979 година.
С годините той придобива все по-широк смисъл – особено, ако се замислим за упражненията на Властта.
Да искаш – Да можеш – Да го направиш: това са все въпроси, които изплющяват в лицето на Властниците.
Чуват ли ги поне от време на време?
Наясно ли са изобщо: какво искат – какво могат – какво правят – не за себе си, а за Народа си?
С годините той придобива все по-широк смисъл – особено, ако се замислим за упражненията на Властта.
Да искаш – Да можеш – Да го направиш: това са все въпроси, които изплющяват в лицето на Властниците.
Чуват ли ги поне от време на време?
Наясно ли са изобщо: какво искат – какво могат – какво правят – не за себе си, а за Народа си?
Едно е сигурно – Николай Хайтов мислеше за Народа.
Мислеше го/изстрадваше го непрекъснато.
И докато ровеше из Миналото, и докато водеше безкрайните си битки в Настоящето – за българския език, за гроба на Левски, за Паметта, изобщо – за Страданията Български.
Какво ли щеше да мисли днес за тегобите на Народа?
Най-тежкият въпрос е:
какво искат Властниците за Народа – искат ли нещо изобщо?
Или се задоволяват с комични срещи с влюбени в тях баби или бебета, в които…
Мислеше го/изстрадваше го непрекъснато.
И докато ровеше из Миналото, и докато водеше безкрайните си битки в Настоящето – за българския език, за гроба на Левски, за Паметта, изобщо – за Страданията Български.
Какво ли щеше да мисли днес за тегобите на Народа?
Най-тежкият въпрос е:
какво искат Властниците за Народа – искат ли нещо изобщо?
Или се задоволяват с комични срещи с влюбени в тях баби или бебета, в които…
/Вижте продължението в предишната ми дописка по-долу. Неизвестно защо, тя стигна до малцина от Вас…/
***
*Коментарът е публикуван в личния фейсбук на Кеворк Кеворкян