Петролът поскъпва за втора поредна сесия на търговия, тъй като официалното подновяване на санкциите на САЩ спрямо Иран от рано тази сутрин се очаква да доведе до ново ограничаване на доставите на черно злато в световен план.
Фючърсите на петрол сорт брент с доставка през октомври поскъпват във вторник с 1,15% към 74,56 долара за барел, а септемврийските фючърсите на американския лек суров петрол – с 0,8 към 69,56 долара за барел, след като вчера те нараснаха съответно с между 0,8% и 0,7% благодарение най-вече на информации за изненадващо намаляване през юли на добивите в Саудитска Арабия до 10,3 млн. барела на ден от 10,49 млн. барела през месец юни.
Трябва да се има предвид, че първият кръг от американските санкции не включва иранския експорт на петрол, като той е насочен към забраната на покупките на американски долари, търговията на злато и на други метали, въглища, индустриален софтуер и автомобилния сектор.
Едва вторият кръг от санкции, който ще влезе в сила от 5-и ноември, ще засегне енергийния и банковия сектор на Иран. Трябва да се има предвид, че добивът и износът на петрол са ключови за икономката на Ислямската република с оглед на факта, че през миналия месец Иран изнасяше ежедневно почти 3 млн. барела.
Въпреки че петролните санкции ще влязат в сила на малко по-късен етап, редица анализатори и търговци продължават да правят оценки, доколко тези санкции ще повлияят на иранските доставки на петрол. Според анализатори на банката ANZ, подновяването на американски санкции ще доведат до ограничаване на световните петролни доставки с между 500 хиляди и 1,5 милиона барела на ден. В резултат на това, петролният пазар ще остане затегнат, въпреки че ОПЕК и други водещи производители като Русия се ангажираха да увеличат техните доставки.
Редица страни, включително американският съюзник в лицето на ЕС, както и Китай и Индия, се противопоставят на санкциите, но властите в САЩ заявиха, че ще настояват възможно най-много държави да спрат да купуват ирански петрол. „Нашата политика е да стигнем до нула колкото се може по-бързо. Ще работим с отделните държави за всеки отделен случай, но нашата цел е да намалим размера на приходите и на твърдата валута, влизащата в Иран“, заяви преди ден висш американски държавен служител, цитиран от Ройтерс.
Според банката Julius Baer обаче, „пълното ембарго изглежда малко вероятно и пазарът на петрол трябва да остане добре балансиран в светлината на нарастващото производство и на инфлационните проблеми, които изпитват нововъзникващи и развиващите се пазари, с оглед на по-скъпите горива“.
Трябва да се има предвид, че основни движещи сили за цените на петролните пазари през последните месеци бяха свързани с добивните нива на водещи производители като Русия, Саудитска Арабия и Съединените щати, с подновените американски санкции спрямо Иран, с търговския спор между САЩ и Китай и непредвидените сривове на доставките.
В последно време някои анализатори започнах да предупреждават, че глобалната гореща вълна също може да повлияе върху търсенето на петрол и респективно върху цените.
През това лято голяма част от северното полукълбо е обхванато от екстремно горещо време и рекордни температури, което увеличава търсенето на промишлени и битови охладителни системи. Това от своя страна оказва най-сериозно въздействие върху търсенето на енергийни горива като термични въглища и природен газ.
„Тъй като търсенето в световен мащаб остава здраво и глобалното гореща вълна увеличава петролното търсене, мисля, че цените ще останат добре подкрепени в близко бъдеще“, отбеляза Хюсеин Сайед, главен пазарен специалист в компанията FXTM.
От американската банка JPMorgan пък заявиха, че по-топло от обичайното четвърто тримесечие на настоящата година в резултат на възможно природно явление „Ел Ниньо“, „може да причини засушаване, наводнения и други природни бедствия по целия свят, включително горещи вълни в САЩ, като всички тези природни бедствия могат се отразят на пазарите на суровини“.
„Последните случаи на „Ел Ниньо“ доведоха до резки спадове в търсенето и цените на петролните горива за отопление“, се посочва в доклада на JP Morgan.