„На по-големите концерти с повече публика е по-лесно. Когато си сред по-малко хора, е много трудно, защото трябва да имаш адрес, а този адрес е вече много персонален – виждаш лицата, които се открояват. Иначе публиката е като едно пулсиращо огромно кълбо, с което комуникираш.“ Това разказа в предаването „Преди всички“ Амалия Ненова, дългогодишен вокалист на българската фънк банда „Dirty Purchase“ („Дърти Пърчис“). Групата участва в откриването на традиционния Джаз фестивал в Банско.
Преди излизане на сцената не обича да дава интервюта и автографи, защото смята, че все още нищо не е оставила след себе си на сцената: „Като излезе човек и като си отиде, този негов дух трябва още да седи на сцената. Всичко, което е казал, да остане на сцената малко след него.“
Фънкът е много благодатна музика за импровизация, смята Амалия Ненова: „Фънкът е свобода, ритъм, пулсация, която зарежда. Държи те тонизиран, светъл, оптимистичен. Не е тъмна музика. Затова обичам фънка. Във фънка има много светлина.“
Като малка си пускала плочи и когато чула „Масачузетс“ на „Би Джийс“, си представила съвсем ясно как излиза на сцена. „Бях много малка – някъде на девет. На „Масачузетс“ аз виждах една роза и си представях как излизам на сцената, как ще пея и ще бъда певица. Много години след това, когато бях поканена да пея с него (Робин Гиб от „Би Джийс“) и когато той пееше „Масачузетс“, аз си казах: „При мен мечтите се материализират“, сподели Амалия Ненова.
„Музиката е голяма сила, а ние сме само пчелички-работници“, каза още певицата.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.