Джаз форумът, провеждан в рамките на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, по традиция представя интересна програма, известни имена от световната сцена, както и младите надежди на „свободната музика“. Провежда се на открито – в „Английския двор“ на Археологическия музей. Последното, двадесет и седмо поред издание, беше в „умален“ вид – четири концерта, събрани в един уикенд. Първи на сцената бяха музикантите от Бартош Дворак квартет – много добри инструменталисти с нетрадиционно мислене.
За първи път съм в България, но тук наистина ми харесва – каза цигуларят Бартош, лидер на формацията. – Не мога да обясня защо, но тук се чувствам като у дома си. Винаги е чудесно когато публиката е от хора, които наистина обичат музиката, джаза. Това е красотата на фестивала. Както и мястото, на което се провежда. Много ми хареса сцената, на нея се чувствах прекрасно.
Много почитатели откриха и трио „Екзотика“, събрало звездни имена – саксофониста Чико Фрийман, контрабасиста Хайри Кенциг и перкусиониста Рето Вебер. Признат за един от най-изтъкнатите съвременни музиканти, Чико Фрийман е свирил на Пловдивския джаз фестивал, на „Аполония“…
Имам група в САЩ, която се нарича Chico Freeman Plus+tet и е съставена от американски музиканти – споделя музикантът. – Имам и това чудесно трио. Преди време съм свирил в София, заедно с Милчо Левиев, след това отново бях у вас… На фестивала във Варна не съм бил досега, но намирам, че е великолепно място. Хората са много топли, а Анатоли Вапиров е чудесен човек.
Рето Вебер, невероятен майстор на перкусиите, свири и на Hang – популярен инструмент, изобретен от него.
Конструиран е по моя идея, изработен е в Берн преди 17 години. Дадох идеята на майстор от Тринидад, който винаги найстройва мояSteel Pan. След това взех моя инструмент Ghatam – глинено гърне от Индия.Сложих го на масата и го попитах можеш ли да направиш нещо подобно, но от метал. Той сложи два стоманени барабана един върху друг и около десет месеца му трябваха, за да получи деветте тона, които могат да се възпроизведат. Свиря на много екзотични инструменти. Пътувам по света, свиря с възрастни хора от различни континенти. Това ми дава нови идеи, но никога не копирам изцяло музиката, а творя в мой стил, в стила на музиката на Европа.
Своите впечатления сподели и Отмар Кламер, музикален редактор в значим австрийски вестник и организатор на джаз фестивал в Грац, артистичен директор на джаз клуб в града. За пръв път идва на джаз фестивала през 1994 г. Оттогава всяка година посещава събитието.
Винаги откривам нови музиканти, които не съм слушал преди, изпълнители от източната част на континента. Музикантите тук са много добри инструменталисти, със солидно образование в областта на джаза, класическата музика. Те често съчетават джаза с традиционна българска музика. Фестивалът във Варна има специална атмосфера. Началото беше в една конгресна сграда преди много години. Но в двора на Археологическия музей е много по-хубаво. Публиката е интелигентна, слуша концертите с внимание. Програмата е на високо ниво. Винаги научавам нови неща, срещам стари приятели. Като Давид Хелбок трио познавам тези прекрасни музиканти от много време.
Събитието се провежда с подкрепата на община Варна, както и на Министерството на културата.Чудесния подбор на изпълнители във варненския фестивал дължим на Анатолий Вапиров – забележителен саксофонист с много колегиални познанства по цял свят.
За тези 27 години на фестивалната сцена са свирили стотици музиканти, сред които Мел Уелдрън, Юрий Кузнецов, Алберт Мангелсдорф, Румен Тосков-Рупето, Христо Йоцов, Стоян Янкулов, Антони Дончев и много други – каза Анатолий Вапиров в навечерието на фестивала.
За съжаление – продължи той – през последните няколко години няма нито един спонсор от града. Независимо от това, поканихме забележителни музиканти. Дори такава звезда като Чико Фрийман. Близо 10 години се опитваме да осъществим концерт на канадската група Shuffle Demons, но все не се получаваше. Затова съм щастлив, че те ще закрият фестивала.
Оказа се, че групата не успя да пристигне и този път (по независещи от организаторите причини). Замениха ги обичани и популярни имена – един от най-талантливите наши тромпетисти Росен Захариев и барабанистът Санди Даниел. В компанията на Аюуне Суле от Гана, който свири на колого – традиционна ганайска китара, на която шаманите свирят докато лекуват, те представиха великолепна смесица от джаз и етно музика.
След тях познатите у нас David Helbock’s Random Control изнесоха последния концерт в програмата тази година.
Снимки: Албена Безовска