30 юли е рождената дата на Юлия Ценова и през 2018-а тя трябваше да навърши 70 години. През 2008 г. с авторски концерт тя отпразнува 60-ата си годишнина и шеговито в неин стил обясняваше на публиката, че вече е на 2 по 30, а през пролетта на 2010 г. напусна този свят. „Отиде в светлината“ – така бе озаглавена една от статиите в нейна памет тогава, а тя самата приживе носеше, излъчваше и жаждаше, както би казала, светлината, която одухотворява, издига човешкото същество над повседневното битие.
Беше една от много малкото дами в музикалното ни творчество, макар, че самата едва ли би харесала такова определение. Но имаше способността да съчетава високия си интелект, бързата и силна мисъл с крехка, женска чувствителност, поривистия си стил с лекотата и финеса. Вероятно прикриваше своята уязвимост и непоносимост към натрапени норми и правила с някакъв свой избран образ на непокорно, своенравно, независимо създание. Тя беше част от едно силно, мъжко поколение български композитори, родени в края на 40-те, като всеки се стараеше да докаже правото си да се нарече съвременен творец и да покаже с творбите си усвоената композиционна техника, споделяна с целия музикален авангард. Юлия Ценова бе посетила също курс в Дармщад – Меката на съвременната музика, но нейните усилия и музикални инстинкти не я водеха към това непременно да експериментира и да търси изява в необичайни изразни средства и зададена модерна естетика. Тя наистина създаваше модерни произведения, но те бяха такива, защото изразяваха нея самата като модерен човек, като личност с независим дух, който търси необременен корените си в миналото и може да се „заиграе“ непретенциозно с всяко нещо. Многозначността и същевременно непознаваемата изострена тайнственост на механизмите на съществуването ни като пътешественици през времето и простанството сякаш бяха по-важното, отколкото собствената й творческа еволюция.
Заглавия като Musika solitudinis (Музика на самотата) Liebe, Zeit, Tod (Любов, Време, Смърт) Curriculum Vitae, (по стихове на Ингеборг Бахман), That is the Question (по стихове на Николай Майсторов) на творби, които Юлия Ценова написа в последните си 20 години, водят натам. Заедно с не малко други от същия период те са като жива диаграма на нейните спонтанни, надигащи се емоционални реакции, вътрешни жестове на приемане и отхвърляне, на потребността й да бъде до дъно вярна на себе си.
Вторник, 31 юли, от 19.20 часа
