Един монах старателно украсява страниците на старинно евангелие. Очертава фини изображения на светци и геометрични фигури, а покрай тях като рамка красиво се преплитат по-тънки и по-плътни линии. Понякога рисунките заемат цялата страница, а други – майсторски са вплетени в изящно изписаните заглавни букви, които напомнят на антични колони, украсени с прекрасни цветя, орли, лъвове, змии, сирени и кентаври…
Тези малки рисунки се наричат миниатюри. Думата „миниатюра” идва от името на река Миниус в Испания. Край нея се добивало оловото, от което се правело червеното мастило за илюстрациите на ръкописите. То не се разтваряло във вода и се наричало „миниум”. Освен червения за създаването на миниатюрите се използвали също синия, зеления и жълтия цвят, а основата била златна.
Най-старата запазена книга с такива миниатюри е византийското евангелие, написано от монаха Рабула през 6-и век на територията на днешна Сирия, а най-богати са миниатюрите във византийските и българските църковни книги от 9-10 век.
Още за изкуството на миниатюрите в старите книги, за създаването на най-старата ни писменост – глаголицата, както и за първите български книжовници, можете да научите в поредния епизод на „История на изкуството за деца”.