– Каквото и да беше решението на Конституционния съд (КС) Истанбулската конвенция нямаше как да бъде приета от този парламент, тъй като беше оттеглена от премиера Борисов, след като стана ясно, че Светият Синод на Българската православна църква бие камбани и провъзгласява анатема за пръв път в новата демократична история на България срещу даден закон, също така предвид това, че над 80% от българите се обявиха срещу нея, заедно със Светия Синод и всички останали вероизповедания, включително и министри и депутати то ГЕРБ. Аз гласувах в Комисията за младежта и спорта на 24 януари „против“ тази Конвенция, с което се гордея. Благодарение на моя глас с 10 на 9 гласа ние я отхвърлихме в Комисията, което стана причина Борисов да я спре, а по-късно да я оттегли.
Решението на Конституционния съд има исторически характер. Бил съм 9 години съдия там, бях най-младият съдия навремето, назначен от президента Желев, участвал съм и съм следял много решения, но това има определено исторически характер, защото казва нещо много важно, а то е, че България е суверенна страна, че властта произхожда от българския народ, а не от Съвета на Европа, Европейската комисия, от Страсбург, от Брюксел, Москва или Вашингтон, че България, членувайки в Съвета на Европа и в Европейския съюз, с големи букви – НЕ Е ЗАГУБИЛА ПЪЛЕН СУВЕРЕНИТЕТ.
Убеден европеец съм и съм единственият от всички народни представители, пък и от всички министри и действащи политици, който е присъствал на първия акт на евроинтеграция на България на 7 май 1992 година, когато в Страсбург бяхме приети в Съвета на Европа. Аз бях в делегацията със Стефан Савов, Сашо Йорданов, Венци Димитров и покойния Стоян Ганев, стоях под знамето, но такъв безпрецедентен натиск, какъвто беше упражнен към България от страна на европейски институции, дори от политически структури, като Партията на европейските социалисти (ПЕС) не си спомням от съветско време. От тази гледна точка решението на КС е много важно, както заради това, че то за в бъдеще слага преградата на въвеждане на „джендър идеологията“, тази безумна идеология и разрушаването на традиционното семейство, което вече върви с пълна сила в Западна Европа. Българите, като общество, не говоря за гражданско общество, което у нас е загубило смисъл заради платените НПО-та, бяха против тази Конвенция в огромното си мнозинство. Ние по Конституция сме страна с водещо източноправославно съзнание и религия и шапка свалям на тези конституционни съдии, които с гласа си сложиха преграда на въвеждането на „джендър идеологията“, на третия пол, на тази лудост. Страни от Западна Европа стигнаха до там, че премиерите им са се оженили за мъже.
Поздравявам вашия сайт „Правен свят“ за това, че даде думата на различни страни да участват в полемиката и най-вече за това, че публикува становището на съдията докладчик от Върховния касационен съд (ВКС) от гражданската колегия Гълъбина Генчева, което силно ме впечатли като юрист, върна ми вярата, че в българската върховна магистратура, каквато е ВКС, има толкова ерудирани и смислени съдии. Поздравявам и онези 35 върховни съдии, които гласуваха, че тази Конвенция е противоконституционна.
– Въпреки че върховните съдии в крайна сметка не успяха да излязат с общо становище?
– Това няма значение. Много е впечатляващо и за пръв път се случва 35 върховни съдии с гласа си да кажат, че тази Конвенция е противоконституционна. Искам да поздравя тях, също така и Светия Синод, за който бих препоръчал на студентите по право да четат становището им, което е писано от изключително ерудирани юристи.
Очевидно са наели добри колеги, подготвени, международници. В крайна сметка почина тази Конвенция и слава Богу, защото България може да е най-бедната страна в ЕС, но българите са природно интелигентни и не може под формата на борба с насилието над жени да ни пробутват понятия като трети пол. Неслучайно в самата Конвенция има определения за пол, от които интелигентните българи и граждани не се нуждаят. Ние знаем какво е мъж и какво е жена. Предотврати се нещо много важно – разни комитети да ни поставят под мониторинг, да ходят лесбийки по училищата в България и без всякакъв имунитет, и без да могат да се обжалват техните актове пред българския съд, да върлуват и да възпитават децата ни, което е в противовес с чл. 47 от Конституцията, в който се казва, че до навършване на пълнолетие това е работа на родителите.
Преградена ли е напълно възможността за въвеждане на гей браковете с това конституционно решение? Имаме все пак скорошно решение на български съд във връзка със свободното пребиваване на хомосексуална двойка, сключила брак в държава от Съюза, в която това е допустимо, на територията на България, в качеството им на двойка, решение, което се основава на европейската Директива 2004/38/Е0.
Това не касае обаче българските граждани, които са си тук. Няма такова нещо.
Това решение на КС категорично отхвърля възможността Истанбулската конвенция да бъде приета, понятието трети пол да бъде въведено като част от българското вътрешно право, защитава нещо изключително важно – традиционното семейство, нещо, което за срам германските христиандемократи не направиха, макар че Меркел гласува „против“, партията й гласува „за“ гей бракове, такова чудо в България няма да се случва. Някакви си други решения от Страсбург, Люксембург и т.н. това са единични случаи. Българският Конституционен съд се хваща за духа и буквата на българската Конституция, съвършено правилно отхвърля „джендър идеологията“. Нещо повече – българският съд е в тон с настроенията в Европа срещу „джендър идеологията“, които бяха изразени от европейските граждани на поредицата от европейски избори, които вече се състояха и сега ще им бъде „забит ножът“ септември месец и в Швеция.
Истанбулската конвенцията почина, Бог да я прости и слава Богу! Оттук нататък се надявам партия ГЕРБ да си направи изводите кои бяха тези министърки (вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева и министърът на правосъдието Цецка Цачева – бел. ред.), които ни говореха, че не сме я чели, да слушаме ПЕС и такива дивотии. България е суверенна държава и може да взима самостоятелни решения, така както вишеградците, например, не признават квотите, други не желаят еврото и т.н., така и ние можем да не ратифицираме тази Конвенция, това е наше суверенно право.
