Ще ви предложим части от запис от международния музикален обмен – откриване сезона на Парижката опера при Бастилията на 10 октомври 2017 г. със спектакъл на операта „Дон Карлос“ на Верди с участието на Соня Йончева като Елизабет. С тази премиера се отбеляза и 150-годишнината от премиерата на операта в Париж, която е била на 21 март 1867 година. Това е четвъртата опера написана от Верди по тема от Шилер след Жана Д’Арк, Разбойници и Луиза Милер.
В ролите ще слушаме:
Филип II – Илдар Абдразаков
Дон Карлос – Йонас Кауфман
Елизабет Валоа – Соня Йончева
Маркиз Поза – Людовик Тезие
Великият инквизитор – Дмитрий Белоселски
Еболи – Елина Гаранча
Тебалд – Ев-Мо Юбо
Диригент: Филип Жордан
На 19 октомври 2017 г. записът е излъчен по телевизия Арте и в над 600 киносалона по целия свят.
„Става дума за оригиналния вариант в пет действия по либрето на френски, което Верди прави за парижката опера през 1866 г. – разказва Филип Жордан. След премиерата от 21 март 1867 г. имало още няколко версии. Композиторът съкращава операта си, за да могат зрители живеещи извън Париж да се приберат у дома в сравнително приличен час – продължава размислите си Жордан. Съвсем неотдавна тези съкратени части бяха открити и добавени към партитурата, което сега ни позволява да представим тази първоначално замислена от Верди версия. Политическите, религиозните, историческите психологическите теми се смесват една с друга насаждайки страх и табута между действащите лица“.
„Дон Карлос на Верди представен в Париж е световно събитие събрало най-големите изпълнители във френската версия на шедьовъра на Верди в постановката на един луд гений“ – отзив от пресата.
Обожаваният след „Травиата“ композитор в този момент живее във Франция, но следи много отблизо обединението на Италия, хаоса, жаждата за власт, революционния подем, изявата на младите героични фигури и саможертвата им. Той мечтае подобно на Росини и Вагнер да създаде една грандиозна творба с нов музикален потенциал, подходяща за промените на неговото време. Защо Дон Карлос? Защото обожава пиесата на Шилер, нейният политически заряд. Дон Карлос блести с финеса си. Перфектната пиеса, която се разгръща около една трагедия: баща и син обичат една и съща жена и трябва единият да умре. Към този едипов случай Шилер добавя историческото проклятие на Хабсбургите – Филип и Карлос са син и внук на Карл V. Ще могат ли да владеят Европа? Те са наследници на разпада на християнската империя, която предшественикът им е владеел. Фигури, които трябва да бъдат разкъсани, за да се появи един нов свят.
На 21 март 1867 г. операта е представена за първи път вече посъкратена. Верди очаквал триумф, а бил освиркан. Никой не оценил музиката. Дори Берлиоз, тогава млад композитор, не успял да улови важността на това, което става пред очите му. Ранен Верди изпраща инфарктно писмо в операта, изоставя творбата си и прави друга версия, която става много известна – по-кратка и на италиански. Едва през 1979 г. френската версия възкръсва благодарение на Люк Бонди и то не в този пълен първоначален вид.
За Йонас Кауфман да пее ролята на френски е голямо предизвикателство. „Съвсeм различен Дон Карлос е това. Сякаш характерът е по-деликатен, най-вече заради езика – казва той и се шегува, че би искал да е познавал Верди преди 150 години. В началото Верди е смятал да напише голяма ария за Дон Карлос в пето действие, но в крайна сметка написал ария за Елизабет. Та щях да му кажа – моля, Маестро, напишете ария за тенора, все пак операта се казва Дон Карлос“.
За Елина Гаранча Еболи е първата голяма вердиева партия
В антрактите на операта (нещо като нашите традиционни „Диалози в паузата“) колегите изпратиха интервюта със Соня Йончева и Людовик Тезие.
На въпроса каква е ролята на сцената във Фонтенбло и дали тя е важна за цялостното съставяне на образа на Елизабет Соня отговаря: „Да, защото тук се вижда истинската Елизабет – младата девойка, весела, влюбена, която има толкова очаквания за живота си. За мен е важно, че го има това действие, защото така виждаме образа от две страни, тъй като в последствие тя се превръща в жена и изцяло се променя. За мен това е най-важно. Елизабет няма голямо развитие в тази творба, а така виждаме двете й лица – жената, която е и жената, която става, и най-вече тази, която крие вътре в себе си. Така както ние се крием зад слънчевите очила (в постановката във втора картина Елизабет носи слънчеви очила). И още нещо, което се опитва да прикрие зад тези очила – как да се прикриеш пред любовта на живота си – Дон Карлос, който е пред мен, на колене, който ме умолява, а аз заради дълга си, обучението си и заради моя народ, тъй като съм кралицата на мира, аз се отказвам от него. Това е много трудно, а когато и пред теб е Йонас Кауфман (смее се). Това е образ на отказването и на вричането. Затова тази жена е специална, важна, велика, защото от раждането си до последния си дъх тя е жертва, която се саможертва. Говорихме си с колегите, че това, което предстои от тук нататък в операта, това е нейната най-красива част (интервюто е след втора картина), както и музиката, която ще се разкрие във всяка една от ариите – на Филип, Еболи, Поза, моята, а и в дуета с Карлос нашето истинско психологическо състояние, какви сме и как излизаме от тази трагедия. А всъщност ние не излизаме. Смъртта е единственият изход. Само тя ни остава“.
Людовик Тезие отговаря на въпроса какъв вижда своя герой и как се развива във времето? „Какво носи времето или отнема времето от образа на Поза? За мен това е еволюция независимо дали го пея на италиански или на френски. Образът се обогатява и благодарение на срещите с колегите, които те карат да се замислиш за собствените си разбирания за ролята. Освен това като добавим и изискванията на режисьора Барликовски – изпълнявал съм много тази роля и имам изграден свой образ, така че много говорихме и беше много интересно. Хубавото беше, че имаше непрекъснато действие по сцената. Мисля, че се справих добре и очаквам следващите продукции. Интересното при Поза е, че го описват като романтичен герой и тъй като идеализираме романтизма, а той е идеалист, та и него романтизираме. Всъщност това е класически герой, който се жертва и на края умира. Разбира се, не го направихме толкова еднопланов, плосък, а и от всичко, което съм прочел за този герой, това е много чист, красив, много благороден образ, но и когато е необходимо, действа много прагматично. Така го е и описал с музиката си Верди – класически с белкантови похвати за разлика от образа на Дон Карлос, който е много по-страстен, борбен, без, разбира се, да има някакви лоши мисли. За Поза трябва да имаш голям опит в белкантовото пеене, но и в това белкантово пеене има акценти, които са чисто вердиеви, характерни за пеенето при Верди“.
Ще чуете фрагменти от пролога, втора, пета и седма картини на операта.
Четвъртък, 26 юли, от 19.20 часа