Мариана Калъчева е художник, израснал с топлината и светлината на юга и запечатал в картините си радостта на детството. Приказните сюжети в нейните картини очароват, а цветовете омагьосват. Когато се потопиш в рисунката, се чувстваш щастлив, защото си или с героите от познатите приказки, или във фантастичния свят, създаден от Мариана.
Това лято художничката е в България след вече година живот и работа в САЩ, в столицата на щата Луизиана. Преди това е живяла в Южна Франция. Югът, след родния Пловдив, трайно се отпечатва в светоусещането й. „Човек всяка сутрин, когато се събуди, трябва първо да благодари, че е жив и здрав, че се е наспал добре, и да си казва някаква цветна приказка, да я споделя с близките си, с любимите същества, с които живее“, вярва Мариана.
Още от детските си години е открила, че един от начините да се чувства добре, е да вижда цветно, да разглежда детски книги с рисунки. „Мисля, че от там започва всичко – човечетата от детските приказки, от сънищата…“
Смята се, че очите са огледало към душата. „Когато погледна един човек в очите, той веднага може да бъде разкодиран. Този човек ми харесва – има чиста, светла душа. Към друг да съм по-резервирана. Така разпознавам хората“, споделя Мариана, която все още не се е отказала да гледа живота през розови очила. Любимото й цвете е мак, казва, че й топли душата. Че също като с красивия, но крехък мак, трябва да се грижим за всичко, което обичаме, и да го поддържаме с любов, без да му режем корена.
Творчеството на Мариана Калъчева е раздвоено между два доминиращи стила. Единият е наивистичен и цветен, а другият – също така пъстър, но насочен към портрета, фигуративен.
Мариана Калъчева смята, че да твориш и да правиш света малко по-добър, прилича на вярата на Малкия принц вярва в „опитомяването“ – че всеки може да стане по-мек, по-благ. „Да опитомиш бурята, която бушува в теб, в кръвта ти, защото всеки човек има в себе си бури, възходи и падения, не е просто една права линия. Да опитомиш бурята също така означава да опитомиш емоцията.“
Мариана Калъчева допълва, че трябва да се живее с усещането, че правиш нещо голямо и значимо. Когато напълно отдаваш себе си, не срещаш препятствия и нищо не е в състояние да те спре: „Чрез любов ние градим, ние сме съзидателни. Ако нямаме любов, тогава разрухата ни е заобиколила“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.