Има опасност финансовите проблеми на „Топлофикация София“ да се задълбочат. За това предупреди в интервю за предаването „Преди всички“ общинският съветник от БСП Калоян Паргов. Наскоро стана ясно, че столичното дружество през последния отоплителен сезон е удвоило текущите си задължения към „Булгаргаз“ и те вече са в размер на 100 милиона лева. Това не са единствените пари, които дължи или ще трябва да изплати „Топлофикация София“, посочи Калоян Паргов:
„На фона на тези нараснали текущи задължения, на фона на липсата на преструктуриране на паричния поток ние ще наблюдаваме все по-голямо затъване. Това ще бъде добавено от една нова тежест – заемът, който гласува Общинският съвет да натовари с още 135 милиона лева към Европейската инвестиционна банка за изграждане на RDF инсталация, която ще води и до спестяване на газ, но ще натовари дългово „Топлофикация“. След 2020 г. се опасявам, че ще останат само пари за заплати, но не и за инвестиционна програма. Това ще постави под риск „Топлофикация“ и ако в момента твърдим, че е в технически фалит , може да отидем във фактически фалит“.
Паргов посочи, че столичната топлофикация е най-големият потребител на газ, но най-неизрядния. Социалистите настояват за изслушване на „Топлофикация“ заради политиката на съкращение на персонала.
„Ние твърдим че е безпринципно, от гледна точка на това, че нямаме много кадри в топлоенергетиката, което пък ще постави на риск компетентността при вземане на определени решения или реакции при определени кризисни ситуации, които не липсват в Топлофикация София“.
Директорът на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов коментира, че проблемът е в качеството на управление.
„В случая с „Топлофикация София“ виждаме точно това – има адски много хора, които отговарят за „Топлофикация София“, и виждаме, че всъщност никой не поема отговорност за това какво трябва да се случи реално. Дълговете си стоят, не се изчистват, а някои казват, че продължават и да се трупат. Поради липсата на редовна информация нямаме представа реално какво се случва”.
Проблемът се дължи на липсата на добро експертно мнение и на ясна отговорност, коментира той и откри сходство с темата „АЕЦ Белене“ и казуса ЧЕЗ. Стефанов коментира, че решението на КЗК за ЧЕЗ е било логично, тъй като новият участник на пазара е щял да придобие естествен монопол, а мотивите за него-предимно юридически:
„Абсолютно логично твърдение, разбира се. Въпросът е, дали има правно основание за това. Поради тази причина ще се произнася и Върховният административен съд. Ще видим. Не виждам някаква коренна разлика от това и други решения, които комисията е взела в миналото“.
Повечето коментари обаче са, че има някакъв втори план за сделката, коментира Стефанов:
„Когато става въпрос за естествен монопол, напълно нормално е държавата да се произнесе. Странното е, държавата някак си беше неподготвена – изведнъж сякаш сделката се случи без да знаят, че тя се случва. Изведнъж се оказа, че министърът на енергетиката има някакъв конфликт на интереси, който сега решава да разкрие. След това се оказва, че ДАНС, поради някаква причина, не знае кой, как и защо придобива. След това се оказа, че придобиваща компания е взела някак си заеми от грузински бизнесмен с руски връзки и така нататък – все обстоятелства, които показват, че българските институции някак си или не са искали, или пък не са имали капацитета и възможността да прекратят тази сделка. Е, сега имаме обратната хипотеза – КЗК излезе и каза: „За нас има проблем с тази сделка“.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.