Записът е от 1957. Година след като маестрото за пръв път представя на варненска сцена шедьовъра на Верди и заедно с режисьора Николай
Николов, и разбира се солистите постигат завиден успех. Ето как композиторът Димитър Тъпков оценява премиерния спектакъл на „Бал с маски“ във Варненската опера през март 1956 година: „Главанаков е стигнал до този предел в овладяването на творбата, в който партитурата става „излишна“ и той със сигурна ръка води представлението наизуст.
Не става дума обаче за някакво механично запаметяване, а за вглъбено музикално-драматургично изграждане. При това с пиетет към изящните вердиеви детайли. Вкусът, усетът за баланс, за фино нюансиране са особено впечатляващи в музикалното моделиране на образите и най-вече на тъй трудните за изпълнение вокални ансамбли“, отбелязва Димитър Тъпков от страниците на сп. „Българска музика“. В записа от 1957 година участват тенорът Тодор Костов като Ричард и сопраното Лиляна Анастасова в ролята на Амелия. Партнират им баритонът Михаил Зидаров като Ренато, Улрика е Станка Николова (мецосопрано), Том – Йордан Чифудов (бас), Самуел – Ранко Дюлгеров (бас), Оскар – Лиляна Чорбаджийска (сопрано), Силвано – Стефан Циганчев (бас), хорът и оркестърът на Варненската опера водени от Емил Главанаков. В съботната вечер ще възкресим спомена за маестрото, който почти три десетилетия бе на диригентския пулт на Варненската филхармония. Ето как Константин Илиев е запомнил своя колега: „Спокоен, дълбок, удивително скромен. Търсеше дълбоките пластове в музикалния текст. Дойде във Варна от Академията и завърши там земния си път като главен диригент на Варненската филхармония.
Един от големите наши интерпретатори на класическите образци, особено на Брамс и Брукнер…“
Емил Главанаков буквално вгради сянката си в този оркестър. През 60-те и 70-те години някои от най-авторитетните родни музиканти говорят с искрен възторг и подчертан респект за стореното от Главанаков на пулта на Варненската филхармония.
През 1964 е сред предложените (сега думата е номинирани) за Димитровска награда, която впрочем така и не получава. Повод обаче Константин Илиев и Добрин Петков да напишат във в-к „Народна култура“: „Емил Главанаков служи на каузата на нашата симфонична култура с ентусиазъм и честност. На пулта е чужд на преднамерените пози, излишни движения, ненужни обяснения… Завидни са постиженията в прочита му на симфоничните партитури на Бетовен, Шостакович, Чайковски…, а също на българските автори!“
А ето как Емил Главанаков, вероятно в края на 60-те години описва пределно лаконично собствения си артистичен път: „Роден съм на 9 юли 1918 година в София. След завършване на Музикалната академия, където учих композиция при Веселин Стоянов и виола при Стефан Сугарев, постъпих като виолист в Царския военен СО, сетне преименуван в Софийска филхармония. От 1947-1950 следвах оркестрово дирижиране в консерваторията при проф. Едмондо де Века и по-късно при проф.Асен Димитров. На 1 април 1950 ме назначиха за диригент на Варненския СО, а шест години по-късно станах главен диригент. В репертоара си имам около 276 симфонични произведения. Дирижирал съм 311 концерта. Във Варненската опера съм поставял „Бал с маски“ и „Дама пика“…“ е написал Емил Главанаков в своята автобиография. Съвършено кратко, затова пък с респектиращи цифри! Всъщност тези, които са били близо до Емил Главанаков си спомнят с удивление за така необичайната в тази среди почти свенлива, един вид любезна затвореност, стане ли дума за самия него. Наистина големите постижения на маестрото са в сферата на симфоничната музика. Много по-рядко дирижира оперни заглавия, но и там както казва Константин Илиев „Главанаков никога не повтаря емоционалното напрежение. Намира точната дозировка във всяка част с вроден усет за вътрешния живот на драматургичното действие. За онези неозначени от автора музикални фрази и епизоди, които оживяват с пълна сила, щом завесата се вдигне…“ От 1952 Емил Главанаков дирижира спектакли във Варненската опера. Сред тях са споменатите „Бал с маски“ и „Дама пика“, а също „Кармен“, „Хофманови разкази“ на Офенбах, „Сорочински панаир“ от Мусоргски, „Юлска нощ“ с автор Парашкев Хаджиев…
Златният фонд на БНР пази запис от спектакъл на „Дама пика“.
Годината е 1962. Ще чуете последните четири картини от шедьовъра на Чайковски. Герман е Тодор Костов, графинята – Станка Николова, Лиза – Лиляна Анастасова.
И все пак, истинската страст и призвание на Емил Главанаков си остава симфоничната музика. Там са най-значимите му постижения. Те му отреждат достойно място сред водещите майстори на диригентската палка у нас. Безспорно достижение на варненските филхармоници и техният маестро е представянето пред софийска публика в началото на 1969 година на гениалното творение на Ектор Берлиоз наречено Фантастична симфония. Повод Арсени Лечев да възкликне: „През погледа на Емил Главанаков Фантастична симфония се превърна в едно от най-вълнуващите изживявания за мен и многобройните ценители изпълнили до край зала България. Безукорно изваяна драматургически, с акцент върху контрастите и фино нюансирана… Съкровена, дълбоко изстрадана изповед…“
Ще си припомним симфонията на Берлиоз през погледа на Емил Главанаков и Варненската филхармония – запис от концерт с дата 20 февруари 1969 година.
Съдържание на операта „Бал с маски“ от Верди
събота, 21 юли, от 20 часа