Младен Захариев издаде първия си роман – „Сезонът на Миговете“. Задъхани мигове, които водят героите до нови прозрения или важни промени в живота. Майсторски разказ и познаване на сферите, в които навлизат събитията – ветроходство, гмуркане, философия, психология, история, археология, иманярство, хазарт, наркотици… Няма отрицателни герои, има усещане за близост и обич, истинско приятелство.
Още от първите изречения личи, че няма да става дума просто за интересна история, но и за сериозни размисли.
Много разсъждения – за егото, за желанията, за мечтите, за богатството – как влияят парите, за алчността като изкушение, за отказването от изкушението, за това как да пуснем най скъпото, което имаме, но какво е основното послание на Младен Захариев и защо написа тази книга – ще разберете, ако чуете интервюто в прикачения звуков файл.
Цитати:
Хората обичат илюзиите… това е следващият блян – чисто нов капан… Няма значение какви илюзии имаш, важното е как се справяш с тях…
Само когато си на ръба, можеш да бъдеш максимално концентриран и само на ръба можеш да се изправиш сам срещу себе си…
Чувството за вина е просто паразит…
Късметът е все едно да вярваш в суеверия…
От астрологията няма никаква полза – астролозите просто наблюдават зъбните колелца в часовника…Цялата вселена е един голям часовников механизъм…
Егото с присъщата си алчност и лакомия пожелава да постигне дори духовния път… то винаги търси път към нещо познато и сигурно всички усилия обаче са обречени на провал, докато човек не осъзнае, че няма обратен път и че е необходима една безрезервна, абсолютна жертва… абсолютна жертва на нашите представи, желания и амбиции… И в най-истинските си и съкровени моменти ние реагираме като егоцентрици… спускайки се по въжето, се опитваме да се хванем и за най-малкото листенце дори… ние през целия си живот се стремим да бъдем добре хванати за нещо – за работата си, за семейството, за къщата, за колата, за яхтата, за любимата музика… жертва на опорната си точка, това, без което не можем… Човек трябва да пожертва представите си за нещата, защото, докато има точни и ясни представи, нямаме свобода да излезе извън обичайното…
Суеверието и късметът са едни удобни килии, в които понякога се крием…
След всяка постигната цел човек продължава да търси… осъзнавайки, че, търсейки по обичайния начин, се освобождава от целите и амбициите си…
Когато се затвори една врата, се отваря друга…