Ако не реализираме проектите за модернизация на въоръжените ни сили сега и се забавим още година-две, тези проекти ще ни струват по-скъпо, заяви в предаването „Неделя 150“ вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов:
„Дори вземете тези португалски F-16: преди седем години, когато са ни предлагани за първи път, са били със стойност с 600 млн лева по-малко. Нещата във времето няма да стават по-евтини. И ако сега ние забавим проектите поради други възникнали приоритети в държавата, поради неразбиране или лобиране, което може да ги стопира (защото лобиране има и няма какво да се лъжем – то е и вътрешнополитическо и вътрешнополитическо), ако поради някоя от тези причини ние не спрем проектите, те ще ни излязат на цените, които сме гласували като суми – за самолети, за бронирани машини и за кораби.“
Големите икономики като Испания, Италия и Германия отделят около 1% от БВП за отбрана, посочи Каракачанов в анализа си на постигнатото на срещата на НАТО в Брюксел и решението разходите за отбрана да нарастват и да достигнат между 2 и 4%:
Не отделяме двата процента с усилие. При разсрочените плащания, които се предвиждат и в трите проекта за модернизация това няма да са непосилни разходи за българския бюджет, увери още министър Каракачанов:
„Няколкостотин милиона лева на година не са непосилни. Те са възможни и реални. Смятам, че двата процента, които България е заделила, на този етап са достатъчни. Ако самите проекти за модернизация на армията вървят с нормалния си ход, ако свършим и другата работа по поддръжка на част от техниката, която имаме, може би ще ги достигнем и преди 2024 година.“
САЩ поставят въпроса за разходите в НАТО и справедливото им поделяне още от създаването на алианса, но по времето на Студената война не е бил толкова актуален. От 2011 година Америка дава ясни сигнали в тази посока – че ако Европа не тръгне да плаща повече НАТО или ще стане по-слабо, или излишно. Това обясни в предаването „Неделя 150“ Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и посланик в НАТО.
„НАТО трябва да се обърне към Русия с конкретни предложения за укрепване на доверието и сигурността – ново поколение хелзинкски мерки, както и мерки, ако не за незабавно разоръжаване, то за първи стъпки в оценка на ефектите от това, което се случва и в Русия, и в Европа“, категоричен бе Ноев. По думите му, въпросът за 2-та процента разходи за отбрана и надвишаването им от страните-членки на НАТО е големият принципен въпрос:
„Не е невъзможността на нашите страни да отделим тези пари. Ние не отделяме тези пари в момента, защото нашето общество не е убедено, че със средствата на милитаризацията и отбраната могат да се решат най-важните проблеми на страната. Българите, а и не само българите – и други народи в Европа, не вярват, че актуалните заплахи са такива, които трябва да бъдат решавани с танкове и самолети.“
„България е маргинализирана в НАТО поради това, че нашата армия е куха армия без никакви способности, а в голяма част от политическия ни елит има отношение към НАТО като към необходимото зло“, смята още Бойко Ноев. Независимо от огромните усилия на военния министър да укрепи българската войска и от политическия ресурс, който той има, фактите говорят друго, обобщи той.
Светът се променя и организациите се променят, НАТО върви към своя край, смята заместник-председателят на Народното събрание и лидер на партия „Воля“ Веселин Марешки, според когото войните вече се водят през медиите, а не с танкове и ракети. Марешки даде пример с по-бедните държави, които отделят по-голям процент от брутния си вътрешен продукт за отбрана и попита към кого се стремим: към Гърция или към Германия. „Използват такива като Каракачанов, за да ни вкарат в проблеми – да вземем парите от българските пенсионери, лекари и учители и да ги вкараме в американската икономика“, изтъкна Веселин Марешки пред „Хоризонт“. Той допълни, че „в сектора на отбраната има много кадърни и полезни за армията хора, които много добре знаят за какво става въпрос, но заради гастрольори като Каракачанов армията не може да изпълнява своите функции“.
Мненията чуйте в звуковия файл.