Трите ориентира на българското европредседателство – консенсус, кохезия и конкурентноспособност останаха неизпълнени. Това каза в предаването „Неделя 150“ евродепутатът Георги Пирински от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. По думите му, „разломите в ЕС не се преодоляват и в отделните държави социалните различия нарастват“. Възловият проблем, който според Пирински остава открит е, че Европейският съюз навлиза в новия програмен период след 2020 година без общ документ, какъвто беше Стратегията „Европа 2020“ и без ориентири.
Това, което направиха българското правителство и българското председателство, никак не е малко, но то се вписва в контекста на една линия, която не е чисто българска, посочи Пирински:
Според Георги Пирински българската администрация е акумулирала управленски опит, което е било отбелязано и заради детайлното познаване на отделните досиета по време на председателството, както и на позициите на страните-членки по всяко от тях.
Евродепутатът от ГЕРБ-ЕНП Емил Радев смята, че свършената около европредседателството работа е огромна – както от страна на министерствата, така от експертната общност и евродепутатите:
Относно темата за Дъблинския регламент, сочена от опозицията за слабо място на европредседателството ни, Радев заяви, че тя занимава вече четвърто поредно председателство и вероятно няма да бъде завършена и през следващите две. Мотивите на Франция и Холандия срещу българското членство в Шенген не са свързани с обективните технически критерии, които сме изпълнили отдавна, а с вътрешнополитически проблеми в тези държави, посочи още Радев. „На практика ставаме жертва на вътрешнополитическите интриги в държавите-членки“, коментира евродепутатът. По думите му е станало ясно, че както при пакета „Мобилност“ вътрешнополитическите интереси понякога са водещи пред европейската интеграция и европейските правила.
Двете мнения чуйте в звуковия файл.