Българският президент бе единственият държавен глава от Европейския съюз, който уважи церемонията по началото на новия мандат на турския президент Реджеп Таип Ердоган в понеделник – факт, показателен за това колко ниско са паднали турско-европейските отношения през последните две години на извънредно управление у югоизточните ни комшии.
Румен Радев обясни в Анкара защо не се подвежда по общия ум:
„Тук съм, защото уважавам избора на турския народ и очаквам същото от страна на нашите съседи. Турция е югоизточната порта на Европа, която в момента удържа имигрантския натиск и след катастрофалния провал на енергийната ни политика, Турция се превръща и в решаващ фактор по отношение на надеждността на нашата енергийна сигурност, на доставките и на цената на природния газ.“
Напрежението между Анкара и редица европейски държави със сигурност ще продължи да тегне и върху българо-турските отношения. Какви са шансовете за позитивна промяна и могат ли да се увенчаят с успех усилията на президента и правителството ни да бъдат „мост“ между Евросъюза и Турция?
Според анализатора от Вашингтонския институт за близкоизточна политика Сонер Чааптай новите политически условия, създали се с конституционните промени в Турция, позволяват известно сближение между нея и Европейския съюз.
Макар и да продължи цели две години, извънредното положение, чийто скорошен край бе оповестен вчера, изигра най-важната си роля едва преди двадесетина дни – на президентските и парламентарните избори, с които бе узаконена конституционната промяна в Турция, обясни Чааптай в интервю за предаването „Събота 150“:
„Извънредното положение допринесе съществено за една несправедлива кампания преди изборите на 24 юни – първата в историята на Турция, която провеждаше свободни и честни избори от 1950 година насам.“
С извънредните укази от юли 2016 година насам бяха уволнени повече от 110 хиляди държавни служители, военнослужещи и полицаи, под предлог, че сътрудничат на проповедника Фетулах Гюлен срещу държавата. Последните 18 хиляди уволнения бяха оповестени едва тези дни.
Според Чааптай, с отмяната на извънредното положение идва и краят на чистката, но не непременно и нормализиране на политическия живот, тъй като изборите на 24 юни дадоха огромна власт на президента:
„Той контролира изпълнителната власт, а чрез нея – полицията и военните. Той има контрол над законодателната власт чрез партията, която оглавява. Той може да оформя и съдебната система чрез кадрови назначения. Турция преминава в нова политическа система. Аз я наричам „Втората турска република“. Ако Първата република бе основана от Мустафа Кемал Ататюрк, Втората република ще е републиката на Реджеп Таип Ердоган. Той има пълно господство над политиката в страната.“
Анализаторът от Вашингтонския институт за близкоизточна политика смята, че с консолидирането на властта на Ердоган се създават благоприятни условия за сдобряване с Европа. „Ердоган използваше Европейския съюз като боксова круша в навечерието на изборите. Засилвайки антизападния сантимент, той мобилизира потенциалните си избиратели, най-вече консерватори и националисти. През следващите пет години обаче не се очертават нови избори, поне не за парламент или президент. Така че Ердоган вече не е под натиск и сближение с Евросъюза вече е възможно.“
Отношенията между Анкара и европейците ще се градят на принципа „услуга за услуга“.
„Ако Ердоган наистина иска да направи Турция велика сила, той трябва да направи така, че да привлече европейски капитал. От негов интерес е да поддържа икономическите връзки. Политически, европейската перспектива на Турция ще се отдалечава. Занапред турско-европейските връзки ще се развиват на принципа услуга за услуга. Например – в замяна на спазването на сделката за сдържане на имигрантите, Турция ще получава помощ от Евросъюза.“
Дори и да се стигне до сближение обаче, процесът на приобщаване на Турция към Евросъюза едва ли ще напредне. Антиевропейското настроение, което овладя турското общество в последните години, ще характеризира и занапред двустранните отношения. Но не то ще е основната пречка за сдобряването между Анкара и Брюксел, сочи Чааптай:
„Ердоган не е единственият, който затруднява процеса на присъединяване. Проблемът е също така в издигането на крайнодесни партии в страни като Франция и Германия. Някои от тези партии са близки до управлението в отделни държави и дори оформят политиката им, както е например в Дания. Много от крайнодесните лидери в Европа говорят срещу кандидатурата на Турция с аргументи срещу исляма в културен аспект.“
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.