Турция навлиза в нов етап от историята си. В понеделник ще влезе в сила новата система на управление на турската държава, с която се премахва поста на министър-председател и той вече ще се изпълнява от президента. Той ще има право да бъде и партиен лидер и да участва при избора и назначаването на висши съдии и прокурори. Преходът от парламентарна към президентска република ще се осъществи след церемонията по полагане на клетва от преизбрания на изборите през юни тази година досегашен държавен глава Реджеп Ердоган, който получи правото да управлява страната си в следващите пет години.
Промяната в държавното управление на Турция беше одобрена на референдум през април миналата година, на който над 51 % от гласоподавателите гласуваха „за“ разширяването на президентските правомощия, а малко над 48 на сто гласуваха срещу тази идея и поискаха страната да остане парламентарна република.
Как превръщането на Турция от парламентарна от президентска република ще се отрази на бъдещето на страната коментира в предаването „Събота 150“ журналистът балканист Зоя Христова.
„По този начин се извърши едно узаконяване на реалната ситуация в Турция, защото доста отдавна, даже още преди да стане президент през 2014 година – първият избран от народа президент в Турция, Ердоган реално управляваше и контролираше всичко, което става в страната. С правомощията, които получи сега, той узаконява тази позиция. Дали тя ще бъде успешна, това ще може да се каже поне след един известен срок. Дали той ще злоупотреби с тази власт, или ще доведе до един по-голям ред в политическия живот на страната – още е рано да се каже“, коментира тя.
Според Зоя Христова сега въпросът е доколко новите правомощия на Ердоган ще помогнат за запазването и следването на демократичния ред в страната, без да бъдат засегнати постиженията в демокрацията.
С идването на власт на Партията на справедливостта и развитието и с реформите, една част от които изисквани от ЕС заради преговорите, в политическия живот на страната настъпи известен ред, посочи журналистката.
„Преди това, 90-те години, а ако се върнем още по-назад – 70-те години, се редуваха доста безпринципни коалиции. За по една-две години управляваха страната. Те завършваха обикновено с корупционен скандал, с икономическа криза. Управлението в никакъв случай не вървеше добре и този начин през 1980 година доведе до последния военен преврат в Турция, а след това и до няколко други намеси на военните в политическия живот, макар и не чрез преврат“, каза Зоя Христова.
Тя очаква отношенията между ЕС и Турция през следващите шест месеца ще бъдат замразени до голяма степен заради австрийското председателство. „Не очаквам развитие, надявам се да няма влошаване. Това може да доведе до спирането на водените преговори и консултации за разширяването на митническия съюз и премахването на визите за турски граждани“, предупреди журналистът.
Членството в ЕС винаги е било приоритет за Ердоган, но основният приоритет на турската външна политика си остава кризата в Близкия изток, обобщи Зоя Христова.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.