Бившият американски посланик в България и мирен посредник в Босна и в Македония Джеймс Пардю коментира за „Събота 150“ отношенията между Съединените щати и Европа
– Посланик Пардю, първият генерален секретар на НАТО лорд Исмей е казал някога, че целта на алианса е руснаците да се държат вън от Европа, американците вътре, а германците – долу. Способна ли е Европа, в новия световен ред на Доналд Тръмп, да оцелее сама след толкова десетилетия на зависимост от САЩ?
„Мисля, че европейската сигурност е от жизненоважен и ключов интерес за Съединените щати. В края на краищата ние участвахме в две световни войни, за да я постигнем. Отношението ни не се е променило. Аз вярвам твърдо в Организацията на Северноатлантическия договор и съм убеден, че участието на Съединените щати в нея е изключително важно и за организацията, и за американската сигурност. Въпреки изблиците от Вашингтон напоследък, вярвам, че сме напълно ангажирани с НАТО.“
– Виждате ли нещо символично в това, че именно финландската столица Хелзинки беше избрана за среща на Доналд Тръмп и Владимир Путин?
„Не. Не виждам нищо символично в мястото за тази среща. Намирам за странно, че президентът ще се вижда с Путин веднага след срещата на върха на НАТО. Президентът Тръмп изглежда има някакви топли отношения с Владимир Путин, които никой не може да разбере, освен самият той. Според мен това е лоша идея. Съединените щати трябва да стоим твърдо до нашите европейски съюзници срещу всичките неща, които прави Русия, включително намесата й в демократичните ни избори.“
– По този въпрос Съединените щати са неестествено пасивни, а Европа е разединена, както по почти всички останали проблеми. Няма ли така да й е много лесно на Русия да постигне каквото иска на принципа „разделяй и владей“?
„Не смятам, че ще успеят, но би трябвало да са доволни от политиката на администрацията на Доналд Тръмп. Като американец съм притеснен, че Тръмп е враждебно настроен към трансатлантическите отношения, на които се дължи сигурността на Съединените щати и Европа през последните 70 години. Няма никаква причина за това и аз лично съм шокиран, че той бърка кои са приятелите на Америка и кои – враговете. Това обаче ще мине, защото той не разбира много от национална сигурност и външна политика. И колкото по-дълго продължава това, все повече американци ще го разберат.“
– САЩ винаги са печелили влияние по света като пример за демокрация. Сега обаче някои в Европа подражават на национализма, популизма и арогантността на Тръмп.
„Ще се върнем отново към познатите ни условия, осигуряващи ни сигурност вече 70 години. Това сега е само временно. Но трябва да призная, че Тръмп постави демократичните институции в Америка под стрес, с персонални атаки срещу съдебната система, правоохранителните органи, ФБР, националната преса. Основно защото е разследван за заговор с Русия. Предстои да видим докъде ще доведе разследването. Аз обаче вярвам в демократичните институции на Америка и смятам, че те ще преодолеят сегашния натиск.“
– В Македония сте в момента, където само преди 17 години бяхте изпратен да предотвратите междуетнически конфликт. Изненада ли ви, че Скопие и Атина успяха все пак да решат спора за името?
„Трябва да призная, че наистина съм изненадан. Този проблем продължи десетилетия. Той не трябваше да бъде толкова тежък за решаване. Но заради трудности и в двете столици – политически трудности, беше блокирано влизането на Македония в НАТО. Сега пътят вече е отворен и това е положителен сигнал за региона – че членството в НАТО още е възможно за страните, които искат.“
„Важно е и за алианса, защото той продължава да се консолидира в този регион. Надявам се тези страни да станат членки и на Европейския съюз. Много съм доволен от това. Оптимист съм. И се радвам, че съм тук докато всичко това се случва.“
– Без съмнение това е историческо постижение. С какво може да се сравни то? С Дейтънското може би?
„С Дейтънското споразумение беше сложен край на една война, а между Гърция и Македония няма война. Въпреки че отношенията им бяха враждебни и непримирими.“
„Между другото трябва да спомена, че споразумението между България и Македония беше първата крачка в този процес. И според мен даде тон за позитивно развитие. Много отговорно беше от страна на България да уреди взаимоотношенията си с Македония. Комбинацията от споразуменията между България и Македония и Македония и Гърция даде възможност за много по-активно регионално сътрудничество.“
– Да, още преди 7 години посъветвахте София да не бъде твърде агресивна в изискванията си към Скопие, за да не пресече волята на македонците за авроатлантическа интеграция. Сега, в края на българското европредседателство, как изглеждат отстрани усилията на България да насочи вниманието на Европейския съюз към Западните Балкани?
„Европейският съюз има много въпроси за решаване. Но, мисля, че България трябва да се гордее от факта, че това споразумение с Гърция беше постигнато по време на председателството й. Това е голямо постижение. България върна Евросъюза в региона. Ангажира го с региона. И свърши много добра работа като европредседател“.
– Европейският съюз обаче е разделен дори и по този въпрос. Накрая на Македония беше казано да чака поне година за начало на преговори за членство.
„Аз бих им дал по-ранна дата, за да се движат нещата по-бързо. Но решението беше това да не се прави. Не мога да разбирам всички национални позиции в Евросъюза. Но просто вярвам, че по принцип евроинтеграцията на Балканския регион е добро нещо. Разбира се, тя трябва да стане с бързина, която най-добре отговаря на съюза. Защото той е под голямо напрежение сега с бежанците, Брекзит и всичко останало.“
„Търпение е необходимо към момента. Оптимист съм в по-дългосрочен план, че Македония и други страни от региона ще станат членки на Европейския съюз. Когато му дойде времето.“