Два дни след междусъюзническия разрив се ражда „въздушният мост“ до Западен Берлин – хуманитарна операция, продължила 322 дни.
„Народи по целия свят, погледнете този град, погледнете го и разберете, не можете да жертвате този град и неговите жители.“
„Берлинският въздушен мост беше много важна мярка както за обединението на западните съюзници, така и за промяната на възприемането от Запада на германското население не като враг, а като приятел. Това помогна за консолидиране на доверието в Германия и по подобен начин на плана „Маршал“ помогна за циментирането на по-здрави дипломатически отношения между Западна Германия и защитаващите я съюзници. Събитията през последната година наистина застрашават да подкопаят тези конструктивни отношения, които Германия поддържа със западните съюзници през годините.
Бих казала, че по време на Берлинската блокада Великобритания безспорно бе най-твърдият бастион в подкрепата за свободна и независима Западна Германия. За германските лидери Великобритания бе най-надежният съюзник, с който могат да комуникират редовно. На тези отношения бе нанесен много сериозен удар с процеса за Брекзит. Германия е редом до Франция – страната, която е най-загрижена за запазването на ЕС като силна организация – така че е неизбежно в такова време отношенията между страните да са доста обтегнати. Въпреки че Ангела Мерктел винаги е имала трудности в отношенията си с предишните британски премиери, особено по европейските дела, изглежда тя има особено изразени трудности в общуването си с Тереза Мей.
Ако погледнем американците по време на Берлинската блокада, те много упорито поддържаха твърда линия по отношение на процесите на демократизация в Западна Германия. Сега американското ръководство е абсолютно непредсказуемо по отношение на всички европейски страни. Много е трудно да се каже каква ще е следваща му стъпка. Може би единственото предвидимо нещо за американското ръководство е, че ще следва политиката на налагане на болезнени санкции на западните партньори. Това вероятно ще засегне повече ориентираната към експорта германска икономика отколкото мнозинството от останалите европейски икономики.
След края на войната Франция бе най-малко загрижена от съюзниците за укрепването на германската държава. Днес обаче Франция се явява по-добрият, в сравнение с другите двама, съюзник на Германия. Но дори и тук има трудности. Визията на Еманюел Макрон за реформиране на икономическата система на ЕС е наистина твърде радикална за германския вкус и германското правителство иска да сложи спирачка на френския реформаторски процес. Несигурността в отношенията между съюзниците застрашава да лиши Германия от ролята на възникваща глобална политическа сила, което приляга на икономическата й мощ.“
Патриша Хогууд направи интересен паралел между Берлинския въздушен мост и неочакваното отпадане на Германия на световното първенство по футбол. Новините около отбелязването на 70-тата годишнина в Германия за въздушния мост бяха напълно изместени от провала на Германия на световното, но и в двата случая става дума за германската идентичност и сравненето помага да се разбере какво е общото:
„Даването на приоритети в тези новини показва нещо много интересно за начина, по който се е променила германската национална идентичност незабавно след края на Втората световна войни и в наши дни. През 1948 година основният фокус за германската идентичност беше върху това да бъде западна сила, да бъде реабилитирана в очите Запада и да намери своето място в западния съюз. В този контекст Берлинската блокада и Берлинският въздушен мост бяха изключително важни за консолидирането на тази идентичност.
Сега виждаме промяна в начина, по който се възприемат германците. В резултат на войната и дейността на националсоциалистическата партия, след всичко преживяно, все още е трудно за много германци да се идентифицират подобаващо, така че днес германската национална идентичност все повече се крепи на постиженията на нацията – както на големите икономически постижения, така и на футболните умения и успехи.“
„Преди няколко дни, преди отпадането на Германия в предварителната група за световната купа, в германската преса се появиха сравнения за това какво смятат за футбола германците и французите. Сравнението показа, че французите се чувстват достатъчно уверени в тяхното национално наследство и културна идентичност, за да имат непременно нужда да успеят на световното първенство. Ако спечелят – те празнуват, ако загубят – просто игнорират загубата. Докато за германците да се спечели световната купа се превърна в наистина голям фактор за националната идентичност. Предполагам, че отпадането от световното ще засегне болезнено Германия, защото идва на фона на цялата тази несигурност в западния съюз. Идва и по време на правителсвото, за което голямо предизвикателство беше целият този дълго продължил процес на сформиране на коалиция и големите противоречия по въпросите на миграцията между коалиционните партньори. Интересни времена за Германия.“
Когато става дума за основната причина за сегашния разрив в отношенията между западните съюзници обаче малко са онези, които не сочат директно с пръст американския президент Доналд Тръмп:
„Абсолютно. Мисля, че този разрив е прикриван от дълго време. Той стана видим чрез Доналд Тръмп, чрез това, което той представлява, и действията, които предприема. Но в действителност, бих казала, че винаги е имало големи различия в начина, по който американците разбират държавността – както във вътрешните дела, така и в международните отношения – и начина, по който европейците разбират държавността. Всичко това беше маскирано от западния съюз, изправен пред общи предизвикателства.“
След като произнесе реч по случай 70-тата годишнина от Берлинския въздушен мост, германският външен министър Хайко Маас коментира разрива в Западния свят и заяви, че е убеден, че въпреки напрежението и различията германско-американските отношения са достатъчно силни, за да оцелеят в кризата. Подплатен ли е този оптимизъм?
„Първо бих казала, че този коментар отчасти е послание към руското ръководство. Трябва да имаме предвид, че Хайко Маас зае по-твърда линия по санкциите към Русия, отколкото неговият предшественик Зигмар Габриел. Габриел беше в процес на подобряване на отношенията между Германия и Русия. Разбира се, светът се промени. Това беше преди инцидента в Солзбъри и редица други фактори, довели до влошаване на отношенията между Запада и Русия. Така че тези думи, според мен, са отправени повече към руснаците, отколкото към америктанците. Мисля, че Хайко Маас е малко неискрен и много оптимистичен в комертарите си за т.нар. от него временни проблеми.
