В петък парламентът на Германия одобри последния пакет с финансова помощ за Гърция, който има за цел да гарантира, че Атина ще може да остане здраво стъпила на своите крака и след нейното окончателно излизане от последната спасителна програма през август, съобщава Ройтерс.
Бундестагът гласува с голямо мнозинство целия пакет от мерки, който включват удължаване срока на падеж и отложено плащане на лихвите по голяма част от отпуснатите на Гърция заеми, както и допълнителна парична инжекция в размер на 15-милиарда евро.
Пакетът с помощта за Атина беше приет през миналата седмица от финансовите министри на еврозоната (Еврогрупата) и в последствие трябва да бъде одобрен от националните парламенти на няколко страни – членки. Ключов елемент в предложеното от еврозоната облекчаване на дълга беше удължаване на падежите с 10 години и гратисен период за заемите в размер на 96,9 млрд. евро, които бяха отпуснати на Гърция по втората спасителна програма. Целта на това е да се премахнат пиковете при обслужване на външните задължения на страната за десетилетия напред.
Гърция също така ще получи и нов заем от 15 млрд. евро, който ще увеличи целия паричен буфер, с който страната ще разполага след края на трета спасителна програма на 20-ти август, до общо 24,1 млрд. евро. Това ще осигури на властите в Атина около 22 месеца, през които няма да се налага взимането на заеми от свободните парични пазари, заявиха министри от еврозоната след края на заседанието.
Трябва да се има предвид, че Гърция е изправена пред обратното изкупуване на облигации за около 7% от БВП на страната през следващата година, която ще бъде първата година след приключването на трета и последна спасителна програма след около два месеца.
За да се даде стимул на бъдещите правителства в Атина да не се отказват от трудно спечелените реформи, осъществени в рамките на трите спасителни международни програми, министрите на Еврогрупата също така се съгласиха да предложат на Гърция парични кешови плащания в размер на 600 милиона евро на всеки шест месеца до 2022-а година, ако страната се придържа към икономическия курс, съгласуван с нейните кредитори. Парите ще дойдат от печалбите, реализирани от централните банки в еврозоната по притежаваните от тях гръцки облигации, чиито падежи постепенно ще се развият през следващите четири години.
Трябва да се има предвид, че Гърция живее предимно с пари, отпуснати под формата на трите спасителни програми от останалите правителствата от еврозоната и от МВФ, от 2010-а година насам, когато страната загуби достъпа си до свободния паричен пазар с оглед на раздуващ се бюджетен дефицит, огромен държавен дълг и неефективна икономика и социална система.