През есента на 1867 г. Христо Ботев стъпва на румънска земя. Започва най-бурният и съдържателен период от живота на великия българин, изрекъл барутната фраза: „Аз ще направя ръцете си на чукове и кожата си на тъпан, а главата си на бомба, пък ще изляза на борба със стихиите.“
Неговите напрегнати дни са изпълнени с непрестанни усилия по издаване на революционни вестници, писане на гениална поезия и публицистика, организиране на българската емиграция и подготовката й за въоръжено въстание в България. Той заедно с хъшовете преживяват срива след гибелта на Левски и конфликта с Любен Каравелов.
За драматизма и величието на тези години от живота на Ботев разказват: Боян Ботйов – председател на Общонародната фондация „Христо Ботйов“ и Красимир Григоров – завеждащ отдел „Българско Възраждане“ в регионалния исторически музей във Враца.